ОГРАНИЧАВАТ ЛИХВИТЕ ПО СТАРИТЕ КРЕДИТИ

Правителството ще предприеме действия за ограничаване на възможностите на банките да променят едностранно условията по вече отпуснатите кредити. Това е едно от решенията, по които постигнаха съгласие членовете на Националния съвет за тристранно сътрудничество. На последното си заседание те обсъдиха антикризисните мерки, които ще приеме кабинетът на заседанието си в сряда.  

Въпросът държавата да се намесва, когато банките вдигат лихвите по старите кредити се коментира от месец и беше предложен от работната група в съвета като мярка за стабилизиране на икономиката. По темата се подготвят и законови промени, чиято цел е да се повиши защитата на клиентите с потребителски кредити. Законопроектът за потребителския кредит се отнася за заемите от 400 до 147 хил. лева, но включва и някои ограничения и за ипотечните кредити. В него е записано, че

 

 

Асоциацията на банките в България е против това ограничение, както и срещу правото на потребителя да се отказва от вече сключения с банката договор за кредит в срок от 14 дни от подписването му. Намерението на правителството обаче е да прокара промените, още повече че те въвеждат европейската директива за защита на потребителите, която всяка държава от Европейския съюз трябва да приложи в националното си законодателство.

Представителите на правителството, бизнеса и синдикатите са постигнали съгласие по общо 32 антикризисни мерки. Сред тях са предложението за съкращаване на срока за възстановяване на ДДС, което беше и в предизборната платформа на ГЕРБ, улесняване на административното обслужване и съкращаване на държавната администрация, намаляване на регулаторните режими, усъвършенстване управлението на средствата от еврофондовете, опростяване на процедурите по реда на Закона за обществените поръчки.

Сред мерките в подкрепа на пазара на труда са изграждането на единна национална информационна система за търсене и предлагане на работна сила към Агенцията по заетостта. В системата ще се публикуват данни за свободните работни места, както и образованието и стажа на безработните, за да може фирмите да намират по-лесно необходимите им кадри.

Ще се търсят и механизми за компенсиране на загубата на доход при работа на непълно работно време, а максималният размер на гарантираните вземания на работниците при фалит на работодателите ще се увели от две на три минимални работни заплати. Друга мярка е

 

 

 

С цел да се увеличат постъпленията от осигуровки, от 1 януари 2010 г. самоосигуряващите се лица ще бъдат задължени да плащат вноски върху минимален доход от 420 лева. досега минималният осигурителен доход за тази група беше 260 лева. Няма консенсус за намаляването на осигурителната вноска, но намерението на правителството е от началото на следващата година тя да падне с нови 2 пункта.

 

Антикризисният план предвижда да се ускорят процедурите и съдебните производства по несъстоятелност, което трябва да се намали междуфирмената задлъжнялост. Последното става все по-голям проблем на бизнеса заради кризата, а средният срок на разплащане между българските компании е около 1-1,5 години.

Консенсус между социалните партньори има и за ускореното приемане на България в еврозоната. Въпреки това ръководството на КНСБ определени антикризисните мерки за непълни и  недостатъчни. Проблемът е, че

 

 

Конфедерацията настояваше минималната работна заплата да се обвърже с прага на бедността, който по думите на социалния министър Тотю Младенов през следващата година ще се изравни със сегашното ниво на „гарантираното” плащане от 220 лева. КНСБ настояваше и за увеличаване на обезщетенията за безработица с над 60% и въвеждане на необлагаем минимум в подоходното облагане за сметка на исканото от бизнеса намаляване на осигурителните вноски. Тези идеи, част от които бяха предложени и в антикризисния доклад, поръчан на група икономисти от президента Георги Първанов, бяха отхвърлени от финансовия министър Симеон Дянков.

В ролята си на председател на Националния съвет за тристранно сътрудничество Дянков отбеляза, че одобрените стабилизационни мерки веднага ще влязат в антикризисната програма на правителството. Той обаче уточни, че тази програма е различна от управленската програма на кабинета, „защото кризата все пак ще има край”.

Според правителствената програма най-спешните мерки като бързото възстановяване на ДДС и съкращаването на държавната администрация трябва да започнат да се изпълняват още през септември, а тези, за които са необходими законодателни промени (като гарантирането на правата на клиентите на банките) ще стартират до края на годината.

 

 

 

на икономически екип, воден от експерти на БАН. В него се предлага въвеждането на необлагаем минимум от 1000 лева, 10% данък върху доходите до 3000 лева месечно и 20% облагане на тези над тази сума. Финансовият министър Симеон Дянков нарече идеята за отказ от плоския данък „малоумна”, а президентът го обвини във високомерие.

В същия доклад, където като автор е участвал и финансистът Стоян Александров, член на надзора на Д Банк, се предлага и ревизия на Наредба 9 на БНБ, с която праговете за определянето на лошите кредити бяха значително завишени. Още преди време Стоян Александров предупреди пред Bulgaria News, че ситуацията с лошите кредити е бомба със закъснител и истинските проблеми по забавените плащания по заемите рано или късно ще излязат на бял свят. В поръчания още през пролетта доклад икономистите искат да се отмени държавната гаранция върху промоционалните депозити, но за сметка на това държавата да гарантира всички влогове, а не само тези до 100 хил. лева, както е сега. Повечето от предложенията обаче са за доста леви и засега няма изгледи да намерят място в антикризисната програма на кабинета на Бойко Борисов, която правителството трябва да гласува днес.