КАБИНЕТЪТ ПУСКА АЕЦ "БЕЛЕНЕ" БЕЗ ДА ДАВА ОЩЕ ПАРИ

 

 

„Забавянето на проекта до момента е 15 месеца. Ако България замрази реализацията му с две години например, това ще доведе до оскъпяване на оборудването с около 300 млн. евро”, посочи Тепкян. По думите му новото правителство все още не е навлязло в същината на проекта, но трябва бързо да вземе решение си, тъй като евентуално отлагане ще постави под сериозен риск част от готовото оборудване и то ще трябва да се изгражда наново.

Тепкин обясни, че „Атомстройекспорт” продължава работата си с българските и чуждестранните подизпълнители. По думите му някои елементи от реакторите вече са готови, а предварителните резултати от проучванията показват, че вече може да се започне и самият строеж на централата.

Позицията, около която се обединяват българските управляващи, икономистите и енергийните експерти обаче е, че

 

 

Според последните информации, които идват от икономическото министерство, в момента се търси такъв вариант за финансирането на проекта, при който да бъдат привлечени нови инвеститори, така че държавното участие да бъда намалено от 51 на сто до най-много 20%.

„Разумното решение за бъдещето на АЕЦ „Белене” е да се направи опит да се използват вече инвестираните средства, както и да не се плащат неустойки. Разумният дял на държавното участие е 10 -20%, като това включва даденото до момента и лицензирането на проекта, което може да се направи до два-три месеца. Да се намери допълнително частно финансиране и да се завърши проекта е най-разумната позиция с минимум риск за държавата”, коментира пред Bulgaria News председателят на Българския енергиен форум Иван Хиновски. Според него изобщо няма спор по въпроса, че по-реалистичната цена на проекта е 10 млрд. евро, а цената на бъдещата електроенергия от централата ще е около 6 до 8 евроцента на киловатчас.

Впрочем Генадий Тепкин вероятно съзнателно пропуска да уточни, че коментираните 6 млрд. евро са само за строителството и поддържането на реакторите, за което е сключен договора с „Атомстройекспорт”. Цената, за която говори Трайчо Трайков, и която още преди няколко години се знаеше, че е ще поне 7 млрд. евро, включва и съпътстващите мрежи и лихвите по финансирането.

 

 

Базовата цена за проекта, на която е сключен договора с руската компания, е 3,9 млрд. евро. Към него има още около 2 млрд. евро поскъпване в зависимост от различните индекси за инфлацията, които ще бъдат договорени. Около 1,3 млрд. евро са разходите на собственика на инфраструктурата, разходи за доизграждане на мрежата и присъединяването на централата към електроенергийната система. Тук се включва и възнаграждението на проект-инженера „Уорли Парсънс”, оценено на около 500 млн. евро. Допълнително още около 2 млрд. евро са разходите за обслужването на заемите, обясни Трайчо Трайков.

Проектът отново ще бъде обсъждан по време на визитата на руския министър на енергетиката Сергей Шматко и президента на „Росатом”, които пристигат в София на 17 септември, за да обсъдят замразените енергийни проекти на Русия в България, сред които са и газопроводът „Южен поток” и нефтопроводът „Бургас-Александруполис”. Пред медиите Трайчо Трайко коментира, че има натиск от руска страна тези проекти да се случат. Все пак той твърди, че проектът би могъл да е успешен, ако има къде да се продава електроенергията с печалба – нещо, за което в момента няма разчети. Затова според икономическия и енергиен министър разговорите, които ще са по-скоро политически, трябва да се поставят в „широк общоевропейски контекст, който осигурява сигурността на доставките”.