ЕС ЩЕ ГРАДИ НОВИ ФИНАНСОВИ РЕГУЛАТОРНИ ИНСТИТУЦИИ

Европа се нуждае от нови институции, които на наблюдават и при нужда да противостоят на пазарните рискове, както и да надзирават финансовите институции. До това заключение е достигнала работна група на Европейския съюз, водена от бившия управител на френската централна банка и екс-директор на Международния валутен фонд Жак де Ларозиер, пише във водещия си материал на 26 февруари британският вестник „Файненшъл Таймс”.
Вестникът описва резултати от проведено на 25 февруари заседание на работната група, от които става ясно, че Де Ларозиер и компания са се оказали заклещени между желанието за промяна и ограниченията, които многоцветността на мненията в евросъюза налага. Новосъздаденият мозъчен тръст предлага създаването на помощен орган към Европейската централна банка (ЕЦБ), който да разработва политики и да предупреждава навреме Европейската комисия (ЕК) за възможни рискове. Друга институция пък ще координира децентрализираната система от регулаторните органи на отделните държави, спрямо техните финансови пазари и участниците в тях.
Отбелязвайки, че сега съществуващата инфраструктура за управление на риска в ЕС е очевидно неадекватна, Де Ларозиер признава, че евросъюзът е изправен пред избор –

„Chacun pour soi (всеки за себе си) или по-задълбочено, прагматично и разумно сътрудничество в ползата на всички държави-членки на ЕС”.

Очаква се идната седмица Брюксел да излезе с официална препоръка, а конкретните мерки ще бъдат обсъждани от лидерите на евросъюза през март. Вероятно тогава ще се доизясни и позицията на ЕС, която ще бъде отстоявана на срещата на Г-20 в Лондон през април.
Председателят на ЕК Жозе Мануел Барозу опрдели предложенията като „балансирани”, но сподели песимизма на групата, оглавена от Де Ларозиер, че им е дадена „почти невъзможна мисия”, при положение, че трябва да балансират между много и различни по характер интереси в ЕС. Коментарът бе и по повод на изненадата на наблюдателите, че работната група не е предложила паневропейски супер регулатор, а се е задоволила само с идеи за помощни органи към ЕЦБ.
Впрочем няма единно мнение по въпроса дали френският банкер и помощниците му не са били недостатъчно амбициозни в опита си да балансират между нуждата от по-тясно обвързани централизирани структури и политическата реалност, пише „Файненшъл Таймс”.

Европейският банков и финансов елит приветства заключенията,

а Френската банкова федерация ги определи като „важен принос” към развитието на евросъюза.
В доклада на работната група се препоръчва създаването на Европейски съвет по пазарния риск, който да съпоставя и анализира въпроси и информация, свързани със заплахите за пазара и финансовата стабилност. Де Ларозиер и екипът предлагат и нова „Европейска система на финансовите регулатори”, която да координира усилията на финансовите и пазарни надзори, без да се намесва пряко в обичайната работа на съответните органи в отделните държави-членки. 
В доклада се уточнява, че новите органи могат да се родят от промяна в ролята на вече съществуващи три комитета, които и досега се опитват да съчетават подхода към националните регулаторни институции. Препоръчва се също на въпросните комитети да се дадат допълнителни пълномощия, например да налагат свои неотменими медиаторски решения на страните-членки, както и да могат да лицензират и надзирават определени наднационални институции в ЕС.
„Файненшъл Таймс” отбелязва, че макар реакцията към предложените от групата на Де Ларозиер мерки да е положителна – при подкрепа изразена вече от европейски банки, застрахователни компании и законодатели – критиците също са много. Те се съмняват, че

препоръките са по-скоро политически удобни, отколкото способни да доведат до единство в регулацията в ЕС.

Най-сериозните критики са за липсата на достатъчно решимост да се предложи единен паневропейски регулатор. Вместо това се искат отделни структури – за банковата и  застрахователната индустрии, и за пазара на ценни книжа. Експерти се притесняват, че подобно раздробяване не е в услуга на пазара, а само ще затрудни още повече постигането на единни решения и ще забави прилагането на конкретни политики в случай на нужда.
Де Ларозиер пък категорично отхвърля идеята за супер регулатор, тъй като я смята за скъпоструваща и потенциално неработеща. Това, което той не призна открито е, че създаването на единен орган би било политически невъзможно, тъй като ще удари по стремежа на някои държави-членки да се предпазят колкото се може повече от федерализма в ЕС.

Какво предлага Жак де Ларозиер? (според обобщението на "Файненшъл Таймс"

- Създаване на Европейски съвет по пазарния риск (European Systemic Risk Council), който да бъде председателстван от управителя на Европейската централна банка, но да включва и представители на Европейската комисия. Съветът ще наблюдава макроикономическите показатели и ще издава рискови предупреждения.

- Създаване на Европейска система за финансова регулация (European System of Financial Supervision) – до голяма степен децентрализирана структура, в която националните регулатори ще продължат да надзирават отделните институции, но ще има три наднационални органа в ЕС, съответно за банките, застрахователната индустрия и пазара на ценни книжа.

- Продължаване на дейността на международните колегии (colleges) на регулаторите, с цел по-добро наблюдение на трансграничните финансови групировки и със специално ударение върху рисковите операции на банките в страните от ЕС.

- Основно преразглеждане на споразуменията за банковите правила, познати като „Базел ІІ”, където да се постанови постепенно повишаване на капиталовите изисквания, редуциране на възможностите за циклични рискове и да се въведат по-стриктни условия за извънбалансови операции. 

- Приемане на нормативна уредба, наречена „Платежоспособност ІІ (Solvency II), изцяло променяща начина на регулиране на застрахователния бизнес.

- Опростяване и стандартизиране на финансови деривати, търгувани извън официалните сегменти на фондовите борси, с въвеждане поне един централизиран клирингов механизъм на в ЕС по суаповите сделки с кредитни деривати.

- Разработване на общи правила за инвестиционните фондове, предвиждащи по-строг контрол върху депозитарите и управляващите финансови активи предприятия.

- Международният валутен фонд, в сътрудничество с органи като централните банки на страните и Европейския съвет по пазарния риск, да се заеме със създаването и управлението на глобална система за ранно предупреждение срещу рискове за финансовата стабилност.