ПАРИТЕ НА ЕС ПО РИБАРСКАТА ПРОГРАМА СТИГАТ САМО ЗА СЕГАШНИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ

Накратко: ПАРИТЕ НА ЕС ПО РИБАРСКАТА ПРОГРАМА СТИГАТ САМО ЗА СЕГАШНИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ
Снимка: foot.bg Родните рибопроизводители наблягат на фермите за миди и риби за черен хайвер, твърдят от Националната асоциация по рибарство.

За последните 20 години потреблението на риба в България е спаднало над два пъти, а производството – близо пет пъти. 33 млн. евро за 7 г. са предвидени за инвестиции и модернизация на съществуващите стопанства

Елена Маркова | 18.02.2009 16:21

Парите от евросъюза за рибарство стигат само за разширяване и модернизиране на сега съществуващите рибни ферми. Въпреки че по мярката за производствени инвестиции в аквакултурата, с която наскоро стартира оперативната програма „Рибарство”, са предвидени най-много пари, те покриват само нуждите на част от работещите на пазара производители. Това съобщи пред Bulgaria News изпълнителният директор на Националната асоциация по рибарство и аквакултури (НАРИБА) Николай Кисьов. Общо от Европейският фонд за рибарство за седемте години по плановия период (2007 -2013) са предвидени 106 млн. евро. 75% от тях са безвъзмездна финансова помощ, а останалите се осигуряват от държавния бюджет. Част от средствата са за модернизация на пристанища, инвестиции на борда на риболовните кораби и производство на аквакултури. Успешните проекти ще бъдат субсидирани с 40 до 60% от направените инвестиции в зависимост от мярката, по която кандидатстват.
По основната мярка на оперативната програма „Производствени инвестиции в аквакултурата” са отделени


33 млн. евро, но лимитът за всеки проект е 1 млн. евро,


обясни Кисьов. По думите му тези пари са крайно недостатъчни, като се има предвид, че само съществуващите рибни стопаства, които се нуждаят от реконструкция и модернизация, са повече от 33. Въпреки ограничаването на кредитирането в последните месеци и проблемите на бизнеса да осигури финансиране за нови проекти, интересът към изграждането на нови рибарници остава,  обясниха от асоциацията. Най-много са инвестиционните намерения за  строителство на инсталации за миди в Черно море, за внос и производство на нови видове риби, раци и водорасли и за производство на черен хайвер. Интересът към сектора се подсилва и от факта, че България е на едно от първите места по износ на черен хайвер на европейския пазар. В последните десет години пазарът се поделя от два основни производителя на деликатеса – «Есетра комерс», която има стопанство в пловдивското село Болярци и видинската «Белуга». Първият проект, който спечели финансиране по ОП «Рибарство» също е за изграждане на рибно стопанство, в което ще се отглеждат и есетрови риби (от които се извлича черния хайвер). Инвестицията е 1 млн. евро, като пловдивската компания «Екофиш» планира в следващите пет години да достигне производство на 1 тон черен хайвер в нова ферма до село Яким Груево.


Черната перла


Допреди няколко години търсенето на черен хайвер на световния пазар е огромно, а предлагането – сравнително неограничено. В момента обаче ситуацията е доста по-различна. Основният проблем е намаляването на улова на есетрови риби (основно в басейна на Каспийско и на Черно море) във връзка със застрашителното им намаляване и заплахата от изчезване на древните риби, които са по-стари от динозаврите. През 1998 г. есетровите риби са включени под режима и закрилата на Конвенцията за търговията със застрашени видове от дивата флора и фауна (CITES), която въведе стриктни правила за търговията с черен хайвер. Заплахата за тези ресурси обаче продължава да се задълбочава (основно заради нерегламентираните улови и нелегалната търговия с хайвер предимно от Русия, Средноазиатските страни, Иран и Турция, и в България – по р. Дунав, а и в Черно море). Затова уловът им е силно ограничен, а преди година и изцяло зарбанен в България.
Затова САЩ забраняват търговията с черен хайвер от естествените ресурси на Каспийско и Черно море. «Тази забрана доведе и до известен отлив в потреблението, което се дължи донякъде и на невярната представа, че хайверът от есетровите риби, отгледани в рибарници е по-лош или поне с по-ниско качество от хайвера от естествените ресурси. При добра грижа за продукцията и при спазване на технологиите и режима за хранене на рибата обаче  и в «изкуствени» условия се получава хайвер с качество, което не отстъпва на естествения», обяснява Николай Кисьов.


Кой продава най-много


Лидерските позиции на пазара на черен хайвер заема Русия, където заради ограниченията в улова в момента се въвеждат в експлоатация много нови рибни ферми. В последните години много бързо се развива производството на есетрова аквакултура в Иран, Турция, Италия, Франция и Румъния. Според данните на НАРИБА през последните години сериозно расте производството от Китай, което като всички останали стоки от  азиатската държава подбива пазара на европейските производители.
В България производството на черен хайвер се развива от 1998 г. Заради успеха на първите производители, в последните години интересът за инвестиции в сектора е огромен. В новите пазарни условия обаче, всеки производител, който иска проектът му да е успешен, първо трябва да осигури пазар на бъдещата си продукция.
Цената на дребно на черния хайвер е средно 2000 евро/кг. Обикновено в луксозни опаковки от по 25–40 грама, често със съпътстващи продукти, като водка например. Цената на едро при производителите, обаче, е няколко пъти по-ниска (700-800 евро/кг), както това обичайно се случва и с други продукти на земеделието, уточняват от НАРИБА. «Това е много ценен и полезен, но и много деликатен продукт с ниска трайност (като всички подобни продукти), той изисква специални условия за добиване, съхранение, транспорт и преработка и за бърза разфасовка в опаковки за пазара. И тук, както и в останалите производства на хранителни продукти и особено на риба и рибни продукти, основната разлика от цената на едро при производителя до цената на дребно при потребителите се формира в посредническите звена – прекупвачите или търговците, които изкупуват хайвера на едро и го обработват и най-вече го разфасоват в потребителски опаковки», разказва Кисьов.
Самото производство е скъпо и изисква обучаването на ихтиолози и технолози, каквито в България почти няма. До добиването на хайвера пък минават 6-7 години, когато есетрата достига полова зрялост и около 10 за моруната. Подобна инвестиция трябва да бъде обвързана със съответните  съпътстващи дейности и проблеми - доставка на качествен зарибителен материал, изграждане на люпилни комплекси и мощности за отглеждане на зарибителния материал, транспортни средства за превоз на жива риба, изграждане на мощности за заготовка на хайвера за продажба според поръчките и изискванията на търговците», обяснява проблемите шефът на рибарската асоциация.
Проблеми има и пред намирането на пазар за месото на рибите. В Европа този продукт все още не е добре познат и оценен както подобава, с изключение на Русия и бившите съветски републики. От асоциацията обясняват, че по вкусови качества месото на есетровите риби може да се сравни с това на сьомгата, а според някои специалисти дори било по-добро, особено откъм съдържание на полезните 3-омега мастни киселини.


Родният пазар


За последните 20 години потреблението на риба в България е спаднало над два пъти, а производството – близо пет пъти, по данни на Националната асоциация по рибарство и аквакултури. Според статистиката на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури годишно в България се произвеждат 3-4 хил. тона риба. По данни на асоциацията реалните количества са двойно по-големи, но на фона на над 20-те хил. тона годишно производство през 80-те години, пазарът определено има накъде да се развие. Сега на човек от населението се падат средно по 3 кг риба, докато през 80-те години българинът е изяждал  по 8,5 кг риба годишно. Това според специалистите е и една от причините за тежкото здравословно състояние на българите и огромния процент на сърдечносъдовите заболявания в страната.

Прочети още...

БЪЛГАРИЯ И РУМЪНИЯ СИ ПАРТНИРАТ В ОБЛАСТТА НА МОРСКОТО ПРОСТРАНСТВЕНО ПЛАНИРАНЕ БДЖ: ДОГОВОРЪТ ЗА ДОСТАВКА НА 15 НОВИ ЛОКОМОТИВА СМАРТРОН БЕШЕ ИЗПЪЛНЕН ПРЕДСРОЧНО "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ": 73% ОТ ПОТРЕБИТЕЛИТЕ ЩЕ ПОЛУЧАТ ФАКТУРА НА СТОЙНОСТ ДО 100 ЛЕВА ЗА МЕСЕЦ ОКТОМВРИ ОТ НАЧАЛОТО НА ТАЗИ СЕДМИЦА СА РАЗПЛАТЕНИ ОЩЕ НАД 7 МЛН. ЛВ. ПО ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА „РЕГИОНИ В РАСТЕЖ“ 2014-2020 Г. ЗЕМЕДЕЛСКИЯТ МИНИСТЪР ЩЕ СЕЗИРА ПРОКУРАТУРАТА ЗА НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНИ ЗАПОВЕДИ НА БИВШИЯ ДИРЕКТОР НА БАБХ БЕХ ЩЕ ПЛАТИ ДЪЛГА ОТ 121 МЛН. ЛВ. НА "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" КЪМ "БУЛГАРГАЗ" ЗАВЕДЕНИЯТА ОТЧИТАТ НАД 80% СПАД В ОБОРОТИТЕ СЛЕД ВЪВЕЖДАНЕТО НА "ЗЕЛЕНИЯ" СЕРТИФИКАТ

Денят в снимки

Роден е Дъстин Хофман, един от най-изтъкнатите актьори на американското кино от края на XX век Още снимки »
Времето от Termo.bg
Time: 0.615 sec
Memory: 5.34 Mb
Peak memory: 5.65 Mb
Total SQL queries: 120
Total SQL time: 0.579 sec
Slowest SQL query time: 0.208 sec
Slowest SQL query:
UPDATE bn_articles SET 
					views = views + 1 WHERE ID = 660 LIMIT 1