НА ПРИЛИВИ И ОТЛИВИ

Седмицата на Българска фондова борса премина под рязка смяна на настроенията
Радослав Пеев | 26.01.2009 19:33„Щетите от една лоша новина никога не могат да се поправят само с една добра новина”. Тази американска поговорка е до болка позната на инвеститорите в капиталовите пазари. А когато лошите новини сякаш се изливат из ведро, добрите почти не се усещат. Горе-долу така премина и поредната тежка седмица за световните финансови пазари. Това неминуемо даде своя ефект и върху търговията в България.
При търговия за 5 млн.лв. средно на ден
най-представителният индекс SOFIX понижи стойността си
до нови рекордно ниски нива. След четири сесии на спад и само една на ръст показателят се раздели с 6% от пазарната си капитализация и завърши седмицата на 307.42 пункта, най-ниското му ниво от лятото на 2003 година. Не по-леко беше и положението на другия интересен за инвеститорите индекс – BG40. Той се сви с цели 4.93% и достигна до 95.9 пункта.
Значителен интерес през седмицата предизвикаха и дружествата със специална инвестиционна цел. Въпреки че индексът, следящ представянето им BGREIT, загуби нови 1.31% до 44.28 пункта изглежда няколко инвеститора решиха да застанат срещу пазара и да купуват. Особено в сряда. Над 5.2% от капитала на „Елана фонд за земеделска земя” смениха собственика си, а големи пакети от „Булленд инвестмънтс” и „Адванс Терафонд” бяха изтъргувани на по-високи от пазарните цени, но до края на седмицата акциите се върнаха в изходна позиция.
Краят на газовата криза
донесе така желаното стабилизиране на индустрията в страната. Водещите публични предприятия от сектора веднага повишиха пазарната си оценка и добавиха по няколко процента към цената на акциите си. Тази новина обаче нямаше да върне загубите на компаниите, които те отчетоха докато бяха без газ. Така за седмицата книжата им затвориха на червено. „Каолин” например се раздели с над 8.8% до 2.77 лв. Не всички обаче успяха да превъзмогнат отрицателния ефект от спирането на газа. Бъдещето на металургичния завод „Оловно-цинков комплекс” става все по-мъгляво след като БТА съобщи, че общинските съветници в Кърджали днес единодушно са гласували да бъде спряно оловното производство на дружеството. Причината е системното замърсяване на атмосферния въздух над града. Сега погледите на инвеститорите са вперени изцяло в очаквания финансов отчет за последното тримесечие на миналата година.
За разлика от индустрията,
банковият сектор не се повлия
толкова от кризата с газа. Затова и посоката на книжата на публичните трезори се диктуваше най-вече от финансовите отчети, които излязоха през седмицата. Почти всички отчетоха завидни резултати, изразяващи се най-вече в ръст на приходите и печалбата. С едни от най-добрите резултати, но без промяна в цената за седмицата беше Корпоративна Търговска банка. Причината да няма силен ръст въпреки добрите числа в отчета може би е графата „други”, откъдето идват немалка част от приходите.
Малко над 500 сделки успяха да пратят Първа инвестиционна банка сред най-губещите компании при това не само в сектора. Дружеството се стопи с над 22.2% до 1.4 лв. за акция.
Въпреки че стават все по-неизползваеми, компенсаторните инструменти все още се търгуват от време на време на пода на борсата. Основна причина за рязкото засилване на интереса обикновено се явява някоя обществена поръчка, която може да се плати и с компенсаторки.
През следващата седмица търговията ще продължи да се диктува от последните финансови отчети, които се очаква да излязат до края на месеца.
При търговия за 5 млн.лв. средно на ден
най-представителният индекс SOFIX понижи стойността си
до нови рекордно ниски нива. След четири сесии на спад и само една на ръст показателят се раздели с 6% от пазарната си капитализация и завърши седмицата на 307.42 пункта, най-ниското му ниво от лятото на 2003 година. Не по-леко беше и положението на другия интересен за инвеститорите индекс – BG40. Той се сви с цели 4.93% и достигна до 95.9 пункта.
Значителен интерес през седмицата предизвикаха и дружествата със специална инвестиционна цел. Въпреки че индексът, следящ представянето им BGREIT, загуби нови 1.31% до 44.28 пункта изглежда няколко инвеститора решиха да застанат срещу пазара и да купуват. Особено в сряда. Над 5.2% от капитала на „Елана фонд за земеделска земя” смениха собственика си, а големи пакети от „Булленд инвестмънтс” и „Адванс Терафонд” бяха изтъргувани на по-високи от пазарните цени, но до края на седмицата акциите се върнаха в изходна позиция.
Краят на газовата криза
донесе така желаното стабилизиране на индустрията в страната. Водещите публични предприятия от сектора веднага повишиха пазарната си оценка и добавиха по няколко процента към цената на акциите си. Тази новина обаче нямаше да върне загубите на компаниите, които те отчетоха докато бяха без газ. Така за седмицата книжата им затвориха на червено. „Каолин” например се раздели с над 8.8% до 2.77 лв. Не всички обаче успяха да превъзмогнат отрицателния ефект от спирането на газа. Бъдещето на металургичния завод „Оловно-цинков комплекс” става все по-мъгляво след като БТА съобщи, че общинските съветници в Кърджали днес единодушно са гласували да бъде спряно оловното производство на дружеството. Причината е системното замърсяване на атмосферния въздух над града. Сега погледите на инвеститорите са вперени изцяло в очаквания финансов отчет за последното тримесечие на миналата година.
За разлика от индустрията,
банковият сектор не се повлия
толкова от кризата с газа. Затова и посоката на книжата на публичните трезори се диктуваше най-вече от финансовите отчети, които излязоха през седмицата. Почти всички отчетоха завидни резултати, изразяващи се най-вече в ръст на приходите и печалбата. С едни от най-добрите резултати, но без промяна в цената за седмицата беше Корпоративна Търговска банка. Причината да няма силен ръст въпреки добрите числа в отчета може би е графата „други”, откъдето идват немалка част от приходите.
Малко над 500 сделки успяха да пратят Първа инвестиционна банка сред най-губещите компании при това не само в сектора. Дружеството се стопи с над 22.2% до 1.4 лв. за акция.
Въпреки че стават все по-неизползваеми, компенсаторните инструменти все още се търгуват от време на време на пода на борсата. Основна причина за рязкото засилване на интереса обикновено се явява някоя обществена поръчка, която може да се плати и с компенсаторки.
През следващата седмица търговията ще продължи да се диктува от последните финансови отчети, които се очаква да излязат до края на месеца.