КАК ЕДНА УСПЕШНА СДЕЛКА СЕ ПРЕВЪРНА В КОШМАР
Въпросът кой да стопанисва инфраструктурата в източната част на „Слънчев бряг” става все по-неразрешим след като общината отказа да я купи, а миноритарните собственици в дружеството, което я стопанисва, отказват да я подарят
Елена Димитрова | 17.08.2009 12:10Моделът, който в началото на „морската” приватизация се приемаше за един от успешните за раздържавяване, доста бързо показа, че от продажбата на парче може и да се печели еднократно, но като цяло загубите са много повече от ползите. Инфраструктурата в курорта „Слънчев бряг” – единственият, който беше продаден на части, но без осветлението, ВиК мрежите, улиците и парковете, се оказа основен препъникамък за всеки, който в последните години сядаше в шефския кабинет на икономическото министерство. И основното предизвикателство (заедно с Промишления център на България в Москва) посочено от предаващия поста си министър на икономиката Петър Димитров на наследника му Трайчо Трайков.
Новият икономически министър впрочем идва във ведомството от прокуристкото място на „EVN Електроразпределение” – дружеството, което след близо тригодишна сага и купища нерви с миноритарните акционери в „Слънчев бряг” АД,, стопанисващо инфраструктурата в курорта, в крайна сметка стана неин собственик на два пъти по-висока от заложената в приватизационния договор цена. Впрочем, според информацията на Bulgaria News консултант по приватизационния договор за продажба на ЕРП-та, обслужващи Югоизточна България, на австрийската компания е Трайчо Трайков. А по времето на продажбата на мрежите в „Слънчев бряг” (октомври 2007 г.) той вече е част от екипа на компанията. Така че точно за него този проблем едва ли ще е най-голямото предизвикателство. Най-малкото защото е запознат „отвътре” с него и сигурно има мнение по въпроса.
Приватизацията на курорта започва през 1997 г.
По линия на масовата приватизация държавата продава 25% от акциите на дружеството „Слънчев бряг” АД, в чиито активи е инфраструктурата.
Това са ВиК инсталациите, електроразпределителните съоръжения, паркингите и алеите в курорта. „Слънчев бряг” е единственият курорт, където хотелите се продаваха на парче, като средствата от продажбата им се инвестираха в подобряване на инфраструктурата на дружеството. Поне в началото това даваше предимства на комплекса пред курорти като „Златни пясъци” и „Пампорово”, които бяха приватизирани като цяло и впоследствие инвестициите във ВиК и електрически мрежи закъсаха.
Новият икономически министър впрочем идва във ведомството от прокуристкото място на „EVN Електроразпределение” – дружеството, което след близо тригодишна сага и купища нерви с миноритарните акционери в „Слънчев бряг” АД,, стопанисващо инфраструктурата в курорта, в крайна сметка стана неин собственик на два пъти по-висока от заложената в приватизационния договор цена. Впрочем, според информацията на Bulgaria News консултант по приватизационния договор за продажба на ЕРП-та, обслужващи Югоизточна България, на австрийската компания е Трайчо Трайков. А по времето на продажбата на мрежите в „Слънчев бряг” (октомври 2007 г.) той вече е част от екипа на компанията. Така че точно за него този проблем едва ли ще е най-голямото предизвикателство. Най-малкото защото е запознат „отвътре” с него и сигурно има мнение по въпроса.
Приватизацията на курорта започва през 1997 г.
По линия на масовата приватизация държавата продава 25% от акциите на дружеството „Слънчев бряг” АД, в чиито активи е инфраструктурата.
Това са ВиК инсталациите, електроразпределителните съоръжения, паркингите и алеите в курорта. „Слънчев бряг” е единственият курорт, където хотелите се продаваха на парче, като средствата от продажбата им се инвестираха в подобряване на инфраструктурата на дружеството. Поне в началото това даваше предимства на комплекса пред курорти като „Златни пясъци” и „Пампорово”, които бяха приватизирани като цяло и впоследствие инвестициите във ВиК и електрически мрежи закъсаха.
Над 10% от собствеността на „Слънчев бряг” АД бяха придобити от дружеството „Слънчев бряг холдинг”, а според председателя на съвета на директорите на дружеството Младен Мутафчийски в момента миноритарните акционери са над 1500. Държавата е собственик на 75% от компанията, която стопанисва инфраструктурата, но всички опити да продаде парковете и алеите, за да осигури поддръжката им претърпяха неуспех. С изключение на електросъоръженията, които носеха и основните приходи на приватизираната компания.
Преди година Министерството на икономиката направи опит да продаде инфраструктурата на община Несебър, като на общо събрание на акционерите беше определена цена от 47 млн. лева.
Целта беше собствеността да е ясна, а оттам и инвестициите в поддържането на старите ВиК мрежи, улиците и алеите да са осигурени. Намерението беше при сделката общината да плати само ДДС-то от 7,6 млн. лева, а останалата част от сумата да издължи разсрочено за 6 години. Очакваше се след придобиването на инфраструктурата от кметството в Несебър да отпадне таксата за инфраструктура, плащана от хотелиерите в източната част на комплекса.
Те бяха и най-заинтересовани от продажбата, за да се изравни статутът на източната и западната зона в курорта – инфраструктурата в „Слънчев бряг – изток” се стопанисва от „Слънчев бряг” АД, а тази в „Слънчев бряг – запад”, който беше застроен доста по-късно, се поддържа от общината. По силата на приватизационните си договори някои собственици на хотели в източната част на комплекса плащат такса за инфраструктура и отделно данък сгради и данък смет – пари, с които общината следва да покрива разходите си за поддържане на инфраструктурата. Тази подръжка обаче не се извършва от Община Несебър поради липсата на правно основание за инвестиране на средства и покриване на разходи в „Слънчев бряг – изток” (общината няма право да заплаща разходите вместо едно търговско дружество, поради характера на собствеността – частна а не публична общинска).
Годишните приходи от инфраструктурната такса, влизаща в „Слънчев бряг” АД за поддържането на инфраструктурата, бяха под 900 хил. лева, но повечето се събираха по съдебен път, защото хотелиерите отказваха да ги плащат с аргумента, че средствата се изразходват непрозрачно, а собствениците в източната и западната зона на курорта са в неравнопоставено положение.
Поддържането на улиците и съоръженията обаче излизало над 2 млн. лева на година,
по данни на изпълнителния директор на дружеството Малина Стратиева.
Преди година Министерството на икономиката направи опит да продаде инфраструктурата на община Несебър, като на общо събрание на акционерите беше определена цена от 47 млн. лева.
Целта беше собствеността да е ясна, а оттам и инвестициите в поддържането на старите ВиК мрежи, улиците и алеите да са осигурени. Намерението беше при сделката общината да плати само ДДС-то от 7,6 млн. лева, а останалата част от сумата да издължи разсрочено за 6 години. Очакваше се след придобиването на инфраструктурата от кметството в Несебър да отпадне таксата за инфраструктура, плащана от хотелиерите в източната част на комплекса.
Те бяха и най-заинтересовани от продажбата, за да се изравни статутът на източната и западната зона в курорта – инфраструктурата в „Слънчев бряг – изток” се стопанисва от „Слънчев бряг” АД, а тази в „Слънчев бряг – запад”, който беше застроен доста по-късно, се поддържа от общината. По силата на приватизационните си договори някои собственици на хотели в източната част на комплекса плащат такса за инфраструктура и отделно данък сгради и данък смет – пари, с които общината следва да покрива разходите си за поддържане на инфраструктурата. Тази подръжка обаче не се извършва от Община Несебър поради липсата на правно основание за инвестиране на средства и покриване на разходи в „Слънчев бряг – изток” (общината няма право да заплаща разходите вместо едно търговско дружество, поради характера на собствеността – частна а не публична общинска).
Годишните приходи от инфраструктурната такса, влизаща в „Слънчев бряг” АД за поддържането на инфраструктурата, бяха под 900 хил. лева, но повечето се събираха по съдебен път, защото хотелиерите отказваха да ги плащат с аргумента, че средствата се изразходват непрозрачно, а собствениците в източната и западната зона на курорта са в неравнопоставено положение.
Поддържането на улиците и съоръженията обаче излизало над 2 млн. лева на година,
по данни на изпълнителния директор на дружеството Малина Стратиева.
В началото на тази година обаче община Несебър отказа да плати за инфраструктурата с обяснението, че през 2009 г. приходите й ще намалеят с около 10 млн. лева,
а през следващите години кметството има намерение да кандидатства по много проекти с европейско финансиране и ще има нужда от собствени средства за изпълнението им.
Напрежението между собствениците на хотели, общината и министерството ескалира до спиране на тока в курорта от страна на „Слънчев бряг” АД „заради неплатени такси” и протест на хотелиерите от комплекса. През април от Съюза на собствениците на хотели в курорта настояха икономическото министерство да намери подходящия начин да прехвърли инфраструктурата в курорта на община Несебър и най-накрая да заеме някаква ясна позиция по въпроса. Аргументите им са, че инфраструктурата в курорта е ремонтирана със средства от приватизацията от хотели и парцели, които са платени от съответните собственици на хотелите, тоест това не е станало със средства на дружеството, а на собствениците, защото държавните хотели са били прехвърлени безвъзмездно на „Слънчев бряг” АД. Освен това в годините собствениците са плащали сериозни суми за подръжка без да са получавали каквато и да било информация как са разходвани средствата, независимо от посоченото в приватизационния договор условие дружеството да предоставя план-сметка за това.
Напрежението между собствениците на хотели, общината и министерството ескалира до спиране на тока в курорта от страна на „Слънчев бряг” АД „заради неплатени такси” и протест на хотелиерите от комплекса. През април от Съюза на собствениците на хотели в курорта настояха икономическото министерство да намери подходящия начин да прехвърли инфраструктурата в курорта на община Несебър и най-накрая да заеме някаква ясна позиция по въпроса. Аргументите им са, че инфраструктурата в курорта е ремонтирана със средства от приватизацията от хотели и парцели, които са платени от съответните собственици на хотелите, тоест това не е станало със средства на дружеството, а на собствениците, защото държавните хотели са били прехвърлени безвъзмездно на „Слънчев бряг” АД. Освен това в годините собствениците са плащали сериозни суми за подръжка без да са получавали каквато и да било информация как са разходвани средствата, независимо от посоченото в приватизационния договор условие дружеството да предоставя план-сметка за това.
„Спирането на тока и обричането на сезона на провал беше тенденциозно организирано от „Слънчев бряг” АД без изобщо да се интересува какви ще са последствията. Аргументът им беше, че нямат пари, а в същото време купуваха „пеещи кошчета за смет” за 40 000 евро едното... И ток в момента има само благодарение на това, че се заплаща от общината без това да й е задължение. Почистването на алеите и събирането на сметта също се извършва от общината. Затова собствениците отказаха да плащат такса инфраструктура”, обясниха пред Bulgaria News от Съюза на собствениците - "Слънчев бряг". Според тях „Слънчев бряг” АД на практика не извършва никакви услуги – дори и сумите които плащат за озеленяване са съмнителни, тъй като всички зелени площи са продадени. Освен това не всички собственици имат задължението по договор да я плащат, при някои тази клауза липсва.
Представителите на общината също няколко пъти преди това обявиха, че ще поддържат улиците и ВиК мрежите, но ако не плащат за придобиването им. В крайна сметка след като община Несебър плати тока и мирът беше възстановен поне за малко, бившият икономически министър Петър Димитров реши, че безвъзмездното прехвърляне на улиците и ВиК мрежите на общината е най-добрия вариант. Но миноритарните акционери в „Слънчев бряг” АД отново се възпротивиха.
Председателят на съвета на директорите на дружеството Младен Мутафчийски определи предложеното прехвърляне като незаконно и каза, че вероятно голяма част от близо 1500 миноритарни акционери ще заведат съдебни искове,
тъй като, ако сделката стане, тя на практика ще обезцени притежаваните от тях акции. „Дружеството ще остане без голяма част от приходите си, обяви се срещу това намерение Мутафчийски. Според него едно такова прехвърляне лишава държавата от средства от самата сделка, от корпоративен данък и от ДДС. Миноритарните собственици в дружеството, което стопанисва инфраструктурата, настояват то да бъде продадено на търг с явно наддаване чрез Агенцията по приватизация. Според хотелиерите обаче продажбата на инфраструктурата на търг на частен купувач би задълбочила проблемите на комплекса. Те дават пример с продажбата на инфраструктурата на „Златни пясъци”, където хотелиерите са изправени пред монопола на едно търговско дружество да определя правила „некореспондиращи с твърдението за приоритетност на отрасъла туризъм”. Тези проблеми съществуват и сега в „Слънчев бряг” – липса на адекватна транспортна схема, липса на паркинги, но пък непрекъснато дебнене от паяците на автомобилите на гостите, естествено с цел да се печели от това, затварянето на комплекса с бариери и борбата на хотелиерите да премахнат.
Проблемът, който наистина е крайно време да се реши, е наличието на частни улици и инфраструктурни съоръжения. Навсякъде по света инфраструктурата под формата на алеи, тротоари, градинки и паркинги е публична общинска собственост и по закон не може да се продава. В България по принцип също е така. За поддържането на улиците и ВиК мрежите ангажимент има общината, като срещу това събира такса смет от жителите си. Няма практика да се събира „такса инфраструктура” – общината като собственик финансира ремонтите от постъпленията от местните данъци. Каквито хотелиерите в „Слънчев бряг” също плащат.
Председателят на съвета на директорите на дружеството Младен Мутафчийски определи предложеното прехвърляне като незаконно и каза, че вероятно голяма част от близо 1500 миноритарни акционери ще заведат съдебни искове,
тъй като, ако сделката стане, тя на практика ще обезцени притежаваните от тях акции. „Дружеството ще остане без голяма част от приходите си, обяви се срещу това намерение Мутафчийски. Според него едно такова прехвърляне лишава държавата от средства от самата сделка, от корпоративен данък и от ДДС. Миноритарните собственици в дружеството, което стопанисва инфраструктурата, настояват то да бъде продадено на търг с явно наддаване чрез Агенцията по приватизация. Според хотелиерите обаче продажбата на инфраструктурата на търг на частен купувач би задълбочила проблемите на комплекса. Те дават пример с продажбата на инфраструктурата на „Златни пясъци”, където хотелиерите са изправени пред монопола на едно търговско дружество да определя правила „некореспондиращи с твърдението за приоритетност на отрасъла туризъм”. Тези проблеми съществуват и сега в „Слънчев бряг” – липса на адекватна транспортна схема, липса на паркинги, но пък непрекъснато дебнене от паяците на автомобилите на гостите, естествено с цел да се печели от това, затварянето на комплекса с бариери и борбата на хотелиерите да премахнат.
Проблемът, който наистина е крайно време да се реши, е наличието на частни улици и инфраструктурни съоръжения. Навсякъде по света инфраструктурата под формата на алеи, тротоари, градинки и паркинги е публична общинска собственост и по закон не може да се продава. В България по принцип също е така. За поддържането на улиците и ВиК мрежите ангажимент има общината, като срещу това събира такса смет от жителите си. Няма практика да се събира „такса инфраструктура” – общината като собственик финансира ремонтите от постъпленията от местните данъци. Каквито хотелиерите в „Слънчев бряг” също плащат.
Освен това, след продажбата на електроразпределителното дружество, което носеше основните печалби на „Слънчев бряг” АД, в компанията практически няма печеливши активи. През 2008 г. дружеството отчита загуба от 11 млн. лева. Собственици на хотели в комплекса се съчмняват, че щом при това положение компанията все още не се закрива, вероятно има още от какво да се печели – например от паркингите, които са започнали да се обособяват през този сезон.
По-големият въпрос е, защо след като държавата има 75% от акциите в дружеството, а най-важните решения на общите събрания на акционерите се взимат с ¾ от гласовете, в крайна сметка се оставя да й извиват ръцете. „Необходима е единствено воля за окончателно решаване на проблема от държавата и далновидност и грижа за хората, които направиха инвестиции за милиони левове и превърнаха комплекса в най-атрактивния и най-търсения в България черноморски курорт”, казват от Съюза на собствениците на хотели - „Слънчев бряг”.
Роден е Дъстин Хофман, един от най-изтъкнатите актьори на американското кино от края на XX век
Коментари и мнения
Напиши коментар