ПАРИТЕ ЗА ЗДРАВЕ НЯМА ДА СЕ РЕЖАТ

До средата на януари следващата година трябва да са ясни критериите за това какво качество, достъп и условия трябва да предоставя едно лечебно заведение, което се финансира от здравната каса. Това обеща министърът на здравеопазването Божидар Нанев на среща между съсловните и пациентските организации с премиера Бойко Борисов. Министърът посочи, че част от лечебните заведения и сега са в несъстоятелност и не биха могли да продължат да работят, тъй като не разполагат с кадри или пациенти.  Първоначално обявените намерения на министерството са специализираните болници и диспансери да се обединят в шест високотехнологични регионални центъра, а болниците да бъдат разделени на еврорегионални, регионални (областните) и местни (общинските).

Най-общо представената неотдавна идея е в шестте района за планиране според европейското деление да има по една високоспециализирана болница. Това са Северозападен – Плевен, Северен централен – Русе, Североизточен – Варна, Югозападен – София, Южен централен – Пловдив, Югоизточен – Стара Загора. В тези звена ще бъдат насочени добрите специалисти от част от другите болници на територията на тези области, като една част от сегашните 450 болници ще бъдат превърнати в центрове за долекуване, а други ще бъдат закрити. Колко лечебни заведения ще останат да работят и какви ще са изискванията за тях обаче ще стане ясно след като от министерството изготвят критериите за качеството на услугите.

 

 

В бюджета на Националната здравно-осигурителна каса (НЗОК) за следващата година са заложени с 200 млн. лева по-малко за болнична помощ, заради което от здравното министерство обявиха, че болниците ще работят с делегирани бюджети. Сега лечебните заведения работят на прогнозни бюджети и здравната каса заплаща всички извършени от тях дейности, а според бюджета за тази година НЗОК разполага с над 1 млрд. лева за лечението в болниците.

Предвиденото съкращаване на средствата предизвика силно недоволство сред лекарското съсловие, което повдигна въпроса какво ще се случи с онези болници, които са приели повече пациенти, отколкото са отпуснатите им средства. На това от здравното министерство първо отговориха, че според данните на НЗОК свръх хоспитализацията е около 30%, което означава, че съкратеният бюджет би трябвало да стигне за покриване на разходите им за реалната им дейност. Основната идеята обаче е от началото на следващата година да бъде намален драстично броят на болниците за активно лечение, което изчерпва в най-голяма степен ресурса на касата. Възможно е на касата да се даде възможност и да отказва договори с болници, а не както досега да е длъжна да приема договор с всяко лечебно заведение, направило заявка за финансиране.

Засега не е ясно как ще се реши този проблем, но министър

 

 

Срещу това лекарите се отказаха от планирания протест по повод гласуването на бюджета.

От Българския лекарски съюз са получили уверението на премиера Бойко Борисов, че парите за болниците няма да са по-малко и няма да остане нелекуван пациент заради липса на пари. „За всички е ясно, че като кажем „пари няма”, то е, защото ги няма парите. Ние един лев не сме похарчили през тези три месеца, за да ги няма. Просто няма пари. Много популистки е да излизат разни господа и да обясняват, че парите за здраве или наука са по-малко... Мислих, че тези хора ще се засрамят и ще спрат да говорят. Те продължават да говорят, че са ни оставили цветуща държава. Уникално нахалство”, коментира премиерът. Той обясни, че е възложил сравнителен анализ за това колко харчи българинът за личния си автомобил и разходите по него и колко харчи за здравеопазване. С какво тази информация ще помогне за реформата в здравната система, не стана ясно, но премиерът беше категоричен, че този път реформата ще тръгне.

За следващата година се запазва вноската от 8%, като както и тази година 2% от нея ще стоят в резерва на касата в БНБ и няма да се харчат. От 2011 година е планирано здравната вноска да се увеличи на 10%. Увеличението на вноската ще е за сметка на осигурения, а не на работодателя му. Намерението е допълнителните средства да се насочват към частните здравни фондове, но все още не е уточнено за какви здравни услуги ще доплащат те, на какъв принцип ще се избере кои от сега регистрираните 14 фонда ще могат да извършват дейност, за да се гарантират правата на всички осигурени, както и с кои болници ще работят частните фондове.  От здравното министерство обмислят възможността

 

 

Това може да стане най-рано от 2011 г., когато специалистите ще договарят цените на услугите си с частните дружества. В момента средствата за доболнична помощ са 154 млн. лева.  

Пациентите сами ще избират в кой фонд ще се насочват част от средствата от здравните им вноски. Според първоначалните намерения, фондовете ще трябва да имат минимум 3 млн. лева уставен капитал, електронна система, съвместима с тази на здравната каса и мрежа с национално покритие. Обсъждат се варианти, ако фондовете се включат в услугите по така нареченият „задължителен пакет”, те да работят без печалба, така както работи и националната каса. Освен това на същия принцип частните дружества вероятно няма да могат да отказват да приемат здравноосигурени от рискови групи като възрастни хора или хронично болни, които ползват по-често услугите на здравната система.

Отделно министерството планира още от догодина да въведе по-строги мерки за хората, които не плащат здравни осигуровки, като ограничението за напускане на страната. Досега човек можеше да се върне в системата, ако плати накуп вноските за една година назад, а от следващата година се предвижда това да става след глоба и заплащане на вноските за три години. Без права ще остават хора, които не са платили 6 последователни вноски за последните 15 месеца (сега от системата се изпада при три неплатени вноски).