ЛЪЧЕЗАР БОГДАНОВ, ИКОНОМИСТ: ЗАБАВЯНЕ НА ИКОНОМИЧЕСКИЯ РАСТЕЖ ЩЕ ИМА, НО ИЗБЕГНАХМЕ НАЙ-ЧЕРНИЯ СЦЕНАРИЙ 

„България не е изолиран остров. Имаме доста сериозен апетит към спестяване в банкови депозити. Банките са доста ликвидни и не се конкурират за привличане на средства чрез увеличаване на лихвите по депозитите. Няма сериозно вдигане на лихвите по ипотечните кредити, които са обвързани с лихвите по депозитите. Това е засега. По-скоро е спокойно, но не може дълго да сме разкачени от европейския кредитен пазар. Ако в Европа трайно се установят по-високи лихвени нива, това ще означава по-високи лихви и у нас. Вероятно ще започне да се случва в по-плавен порядък“.

Той коментира и приетата вчера формула за минималната работна заплата. Тя ще бъде в размер на 50% от средната брутна работна заплата за период от 12 месеца. Точният размер ще се определя до 1 септември на текущата година.

„Тази формула не е особено сложна, но е крачка напред. Отпушва няколко години, в които хем се говори за това, хем никой нищо не прави. Вероятно ще има натиск да бъдат отчитани и други икономически параметри. Взима се тази играчка от ръцете на политиците-и тези, които на власт, и на намиращите се в опозиция. Отнема се също от силата на работодатели и синдикати, които си играят с тази играчка“.

В САЩ има забавяне на инфлацията от 5 месеца, в еврозоната-също, посочи той.

„Рекордът беше постигнат през октомври. Имаме 3 месеца на устойчив спад на инфлацията на годишна основа. През януари във всички страни, без Словакия, инфлацията е паднала чувствително спрямо октомври. Най-съществените причини са две. Първата е успокояването на енергийните пазари. На второ място са ясните сигнали от Федералния резерв и от ЕЦБ, че са сериозни и ще направят каквото трябва, повишавайки лихвите и ограничавайки паричното предлагане, за да охладят икономиката и да ударят спирачка на инфлацията“.

Хърватия влезе в еврозоната в началото на годината.

„Там имаше темп на нарастване на цените малко по-късно от другите страни в Европа. Това е общият тренд, който няма пряка връзка с приемането на еврото. В Европа има проблем с високата инфлация и той не е изчезнал, макар и да наблюдаваме намаление от върха през септември и октомври.“

През пролетта на миналата година очакването за енергийната криза в Европа беше за много по-тежко положение, припомни той.

„Оказа се, че кризата започна да се разреша по-бързо, отколкото се очакваше и с по-малко негативни ефекти. Облаците леко се разсейват. Прогнозата е по-малко песимистична. Очаква се забавяне на европейската икономика, това ще се пренесе и към България. При повишаване на лихвите и охлаждане на кредита може да се очаква и  забавяне на икономическата активност в цялата еврозона. Този ефект ще се пренесе и към българския бизнес. Забавяне на икономическия растеж ще има, но избегнахме най-черния сценарий. Няма голяма икономика в Европа, която се очаква да бъде в рецесия през следващата година. Това се дължи на факта, че Европа успя да се справи с кризата на енергийния пазар“.