КРИЗАТА СВЪРШВА ДОГОДИНА

Българската икономика ще започне да се възстановява от средата на следващата година, но реален растеж ще има едва през 2011 г. След 12 месеца безработицата ще достигне най-високите си стойности и през следващата година усещането за криза ще е най-болезнено. Това отчита доклад на икономистите от УниКредит груп, оповестен преди няколко дни. На кръгла маса, организирана от Euromoneу, главният икономист на УниКредит Кристофор Павлов прогнозира, че индустрията ще излезе от рецесията още в началото на следващата година. Ръстът на БВП обаче ще остане отрицателен през цялата 2010 г., като прогнозата на финансовата инстиитуция се доближава до тази на Международния валутен фонд за спад от около 2,5% спрямо нивата от тази година. Очакванията на финансовото министерство са за средногодишно свиване на икономиката от около 2%, макар че посоката ще се обърне още до средата на 2010 г. От БНБ обаче са оптимисти – според прогнозите на Централната банка през следващата година икономиката ще отчете ръст от 0,5%, спадът на външните инвестиции ще спре, а безработицата ще остане под 10%.

Анализаторите прогнозират, че

 

 

Основната причина за това ще е възстановяването на икономиката на еврозоната, което ще се отрази благоприятно на родния износ. В подкрепа на производствения сектор ще и „преобръщането на цикъла на незавършено производство”. Това означава, че компаниите ще трябва да увеличат производството си, за да запълнят складовите си наличности, намалени в резултат на намаленото потребление в последните месеци. Според Кристофор Павлов обаче оптимистичните очаквания за възстановяването на индустрията не могат да се пренесат автоматично върху растежа на БВП, тъй като върху икономиката тепърва ще се стоварят вторичните ефекти от кризата.

Комбинацията от нарастваща загуба на работни места, спадащи цени на недвижимите имоти и минимален ръст на кредитирането влияят негативно върху потребителските разходи и инвестициите, и ще задържат ръста на БВП през следващата година в негативна територия, казват от УниКредит груп.

 

 

Ако България успее да усвои 100% от средствата, които са предвидени за нея до 2013 г., това ще доведе до 4% ръст на БВП, изчисляват от финансовата институция. Подобни прогнози са направили и от екипа на финансовото министерство, според които ако европейските средства не тръгнат към България, икономиката ни може да се свие с нови 5%.

Въпреки че ефектите от увеличаващата се безработица тепърва предстоят за България, тя има някои предимства в сравнение с други страни във валутен борд, а рисковете от понижение на рейтинга й са малки, се казва в доклада на УниКредит за икономиките в Централна и Източна Европа. По-бавното възстановяване у нас идва от ограничените възможности за маневриране на фискално и монетарно ниво, но  

 

 

За разлика от други страни с фиксиран валутен курс България има по-големи резерви и преминава през по-безболезнени икономически промени, се казва в документа.
В него се посочва, че най-бързо ще се възстановят страни като Унгария, Словакия и Чехия, където износът варира между 60% и 70% от БВП. България е в средата на класацията за региона. С износ, равняващ се на около 35% от БВП, страната ни се нарежда до държави като Казахстан и Украйна, а след нас  остават държави като Полша. Точно затова обаче именно Полша няма да отчете спад на БВП тази година.
Според УниКредит банковият сектор в региона започва да се възстановява, въпреки че пикът на лошите кредити предстои. 

Първите признаци за подобрение идват от банковия сектор. През август и септември лихвите по ипотечните кредити намаляха с 0,5 – 1%. Банките се активизираха, а хората отново се завърнаха на кредитния пазар, който макар и със значително по-слаби от миналогодишните темпове, все още отчита растеж.
Най-предпочитаният продукт си остава ипотечният кредит, потребителски кредит се тегли обикновено при нужда да бъде разрешен конкретен важен проблем, при фирмите търсенето на финанси е постоянна величина, обобщават от консултантската компания „Кредит Център”.

 

Сегашните лоши кредити до голяма степен са резултат от конкуренцията на банковия пазар в последните години, лесно раздадените заеми и балонът, който беше надут на имотния пазар. Заради спукването на този балон и спада на цените с около 20% от началото на кризата досега домакинствата в България са загубили 83 млрд. лв., е изчислил Кристофор Павлов.  Нормалното в тази ситуация е хората да се стремят да увеличават спеставанията си, а не да задлъжнявата допълнително, смята икономистът.