В БЪЛГАРИЯ ПАРИ СЕ ПРЕПИРАЛИ...ТРУДНО

Около 40 са държавите, където прането на пари става по-лесно заради лошите банкови регулации. България обаче нее сред тях, а за последните 2 години в страната има 25 присъди за пране на пари, 18 от които влезли в сила. Това съобщи шефът на Дирекцията за финансово разузнаване към Държавна агенция „Национална сигурност" Васил Киров на семинар по темата. Основания за оптимизма на Киров са сериозните регулации в банковия сектор у нас.

Годишно в света се изпират по 2,85 трилиона долара, като само 0,1% от тези пари се конфискуват заради разкрити измами,

съобщи експертът по борба с прането на пари към Съвета на Европа Йос Де Вит. Основни източници на мръсните пари са измамите, дрогата, търговията със застрашени животински видове и трафика на хора, отчете той. Според експерта повечето държави не знаели как да се справят с този проблем, защото не познавали добре механизмите на този тип измами.

Най-общо целта на прането на пари е да заличи произхода на финансови средства, които са спечелени от незаконна дейност и те да се върнат законно в оборота на дадена фирма. Има и случаи, при които целта е просто да се спечелят големи суми, за които да не се плащат данъци, както става с немалко от сделките на фондовата борса.

Експертите посочват два основни потока при прането на пари - единият е свързан с изнасяне на средства от България към офшорни компании, след което спарите се връщат под формата на кредити, които по-нататък се инвестират, за да се легализират. При втория начин се цели заличаване на връзката на парите с престъплението, от което са придобити. Например парите идват от ЕС по сметката на българска фирма, след това се нареждат по сметката на друга фирма в рамките на съюза, обясняват експертите.

Според специалистите един от най-лесните, но и рисковани начини за вливане на нелегално придобити средства в икономиката е чрез внасянето им в банка. Обикновено легалните печалби се смесват с нелегалните, като се създават фантомни фирми, които развиват фиктивна дейност, но плащат данъци за фиктивните печалби от тях. По-лесно е, когато фиктивната фирма е създадена в офшорна зона, като след това изпраните пари се връщат при собствениците и се инвестират законно.

В България в последните години това бяха строителните инвестиции и фондовата борса.

Според един от шефовете на финансова група Сомони и бивш шеф в комисията за финансов надзор Борислав Богоев фондовата борса се приема за „най-чистият" начин за препиране на пари. Той посочва, че най-често с такава цел се създават акционерните дружества със специална инвестиционна цел, въпреки че по замисъл този тип дружества бяха освободени от плащане на данъци с цел насърчаване на инвестициите.

Този тип компании се създават за определен период от време, като набират капитал на борсата, инвестират го в определен портфейл от имоти и след закриването си разпределят печалбата сред акционерите си. Такива компании са използвани за фиктивни сделки, посредством които предприемачите са „пълнили" сметките си без да има реално закупени или построени имоти. Дружеството се учредява с капитал от 500 хил. лева, при който една акция струва примерно 1 лев. След листването на борсата акциите скачат на 5 лева, компанията продава активите си на офшорна компания, която впоследствие се оказва собственик на 2,5 - 3 млн. лева, които по закон не се облагат с данък, обясни схемата експертът.

Най-често прилаганите практики на финансови измами са „фризирането" на отчетите, инвестиране в компании с цел „стопяване на активите" , изкупуване от брокерите за своя сметка на книжа по поръчка на даден клиент, които след това продава на въпросния клиент на по-висока цена, посочи Богоев.

Откакто България е член на ЕС се наблюдава и тенденцията на Българската фондова борса да се листват чуждестранни компании от региона, чиято единствена цел е да вдигнат рейтинга си с присъствието на европейка борса. Това им позволява да получат финансиране при по-ниска лихва, въпреки че търговията с техните акции е символична. На българската борса има поне 15 такива дружества.

В резултат на постановените до края на 2008 г. 25 осъдителни присъди и сключените споразумения равностойността на отнетото в полза на държавата имущество е около 2,5 млн. лв.

През миналата година са били образувани общо 56 досъдебни производства за изпиране на пари, като тенденцията е такива обвинения да се повдигат и по дела, които са тръгнали за други престъпления, но в хода на разследването на събрани доказателства и за легализиране на пари. В съда са внесени общо 47 дела.

Може би най-шумното дело и с най-актуално решение на съда по темата е срещу Иван Главчев, по-известен като Ванко 1. Делото срещу него беше за трафик на хора и пране на пари, а присъдата му е от 2005 година. Тези дни обаче комисията „Кушлев" спечели делото срещу него и държавата отне имоти на стойност близо 900 хил. лева.