ТУНЕЛЪТ ПОД ШИПКА МОЖЕ ДА СЕ СТРОИ С ЕВРОПАРИ

Тунелът под Шипка може да се строи със средства от оперативна програма „Транспорт” на мястото на някой от другите инфраструктурни съоръжения, предвидени за финансиране от европейските фондове до 2013 г. Другият вариант е съоръжението да започне като частна инвестиция или да чака за включване в оперативните програми за следващия програмен период. Това е обяснил в Габрово министърът на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев, който беше на посещение в града заедно с еврокомисарят по регионалното развитие Павел Самецки. По думите на министъра Европейската комисия е изключително благоразположена да помогне на България да усвои по-голямата част от предвидените средства, така че ако има закъснение по някой от другите проекти, включени в програма „Транспорт” или свободно финансиране, те ще може да се насочат към този проект.

В бюджета на Агенция „Пътна инфраструктура” за следващата година са заложени пари за актуализирането на техническия проект за прокопаването на тунела.

 

В началото на юни старото ръководство на пътната агенция пусна обявление, че набира инвестиционни предложения за изграждането на съоръжението, като включи към евентуалната концесия и обходния път на Габрово. Интерес към концесия на тунела още преди това заявиха чешката компания „Метростаф”, българската „Кредитинвест интернешънъл”, две австрийски, една швейцарска и френска фирма. Запитвания за проекта има и от Япония, Китай, Румъния и Хърватска. Пътната агенция обаче искаше първоначално да събере само информация за това има ли желаещи да строят тунела на концесия, а експертите веднага обвиниха ръководството й, че с вкарването на обходния път на Габрово към проекта, умишлено отказва инвеститорите. Още преди да тръгне проучването депутатът от БНС в предишния парламент Евгений Жеков съобщи, че хасковската фирма „Монолит” се интересува от инвестицията в тунела в консорциум с два инвестиционни фонда. Случайно или не, колегата от парламентарната група на Жеков Иван Стаматов също има участие в строителната компания, която е един от големите изпълнители на крупни обекти в страната.

 

 

Новият технически проект е изготвен от софийската „Пътпроект”, но не е преминал през екологични оценки.

Самият тунел ще е с дължина 3,2 км и ще минава на 500 м под връх Шипка, а целта му е да облекчи движението между централните части на Северна и Южна България.

Първият проект за тунел под Шипка е правен през 1991 г. като основните му характеристики са били дължина 3,18 км с две ленти за движение. В новия проект освен основния тунел са предвидени още 5 по-малки. Първият е при габровското село Чехлевци и е с дължина 540 м. Вторият ще е дълъг 171 м и ще е преди връх Шипка. Той е трилентов - една от лентите ще е бавна - за тежкотоварните автомобили, ще има и една изпреварваща.

Идеята за подземния  проход между Южна и Северна България  е на 110 години и тръгва като инициатива на габровската община.

 

 

 През 1994 г. е проведен международен търг за строителство, в който участват български фирми и дружества от Франция, Швейцария, Австрия, Гърция и Турция. Търгът се проваля, а премиерът Жан Виденов заявява, че строителството на тунел под Шипка не стои на дневен ред.  По-късно интерес към строителството проявяват компании като „Мицуи”, „Мицубиши” и „Тайсей корпорейшън”, като по предварителни разчети от 2000 г. проектът е можел да донесе възвращаемост от около 17%.
През 2002 г. управителите на областите по трасето на транспортен коридор №9 (Русе, Велико Търново, Габрово, Стара Загора, Хасково и Кърджали) подписват споразумение за асоцииране в подкрепа на проекта за изграждане на тунел Шипка.  Европейският коридор свързва Хелзинки и Москва с Бяло и Средиземно море през гръцкото пристанище Александруполис.
През март тази година темата отново беше повдигната от сини депутати.