ЧАКА НИ ДЕФИЦИТ В БЮДЖЕТА ОТ 2-3%

При запазване на сегашните държавни разходи в края на годината бюджетът ще завърши с дефицит от 2-3%. Най-негативният сценарий е приходите в хазната през втората половина на годината да намалеят с 25% в сравнение с миналата година, което ще наложи държавата да намали от разходите си 2,9 млрд. лева. Тази прогноза направи старши икономистът от Институт „Отворено общество" Георги Ангелов на пресконференция на независимите икономисти от групата Macro Watch по повод 12-та годишния на валутния борд в България. Правителството вече гласува мерки за съкращаване на заплатите на висшата администрация с 15%, замразяване на възнагражденията на останалите чиновници и отмяна на ремонти и търгове за закупуване на техника по министерства и агенции.

Въпреки това в момента

рискът е планираните приходи в хазната да не се изпълнят с 15 до 20%, което ще принуди новия кабинет да съкрати между 1,5 и 2,2 млрд. лева, е изчислил Ангелов.

Най-важно остава да се „върже" бюджета, за да няма никакви рискове пред валутния борд, предупредиха икономистите. Управляващият съдружник на Industry Watch Лъчезар Богданов обаче е категоричен, че доколкото има заплаха пред настоящия валутен режим, тя е чисто политическа. Бордът доказа, че работи в изключително тежки условия и точно пред 12-те години в този режим българската икономика преживя един от най-дългите си период на растеж, аргументира се той. Теоретично бордът би могъл да „пропадне",  ако валутите на всички държави, в които България изнася продукцията си, се обезценят драстично, защото това ще намали нашата конкурентоспособност, обясни програмният директор на Центъра за либерални стратегии Георги Ганев. Той обаче даде примери, които показват, че въпреки проблемите на съседните държави, търговският ни баланс не се влошава, а дори се подобрява. Така например износът ни към Румъния, която претърпя сериозно обезценяване на валутата е нараснал с 200 млн. евро, а този към Турция, където парите са се обезценили в същата степен, търговският ни баланс се влошава с 240 млн. евро.  Икономическата теория не винаги се отразява в практиката, но

прякото последствие от промяната на валутния режим ще е девалвация на лева и висока инфлация, предупредиха икономистите.

Средногодишната инфлация през десетте години преди фиксирането на лева към марката беше 230%. Преди въвеждането на борда на 1 юли 1997 г. за няколко месеца България достигна до хиперинфлация, която надхвърли 1000%. Вместо необходимите реформи, през първата половина на 90-те години правителствата печатаха пари, с които попълваха бюджетните дефицити. Така се обезценяваше стойността на парите и докато държавата финансираше непрекъснато растящите си разходите, включително за закъсали държавни предприятия, спестяванията на населението се топяха, припомни Георги Ангелов. Това доведе до кризата от 1996-97 г., когато фалира почти цялата банкова система, левът се обезцени драстично, а икономиката се сви с над 20% за няколко тримесечия.  През 1997 г. дефицитът в бюджета надхвърля 17,5%, а средният икономически растеж за десетте години преди това е минус 4,7%. Средният икономически растеж за периода след въвеждането на борда е 5%, а в последните няколко години бюджетът приключваше с излишък от около 3% от БВП.

Въпреки че периодично се появяват слухове, че различни среди от бизнеса имат интерес от „развързване" на лева, засега такава опасност по-скоро няма.  

Единствените, които печелят от подобен сценарий са тези, които взимат на заем бормашина или багер, а искат да ограбят останалите като върнат отвертка,илюстрира ситуацията Лъчезар Богданов.

Преди изборите всички политически партии поставиха запазването на борда и стабилността на икономиката на първо място в икономическите си програми.  Проучване на Институт „Отворено общество" показва, че 55% от хората в България твърдо подкрепят борда, а едва 15% са против него.  Трябва да се промени нагласата към борда - това не е необходимото зло, което някой отвън ни е принудил да приемем, валутният борд е лош за политиците (като ограничава харчовете им), но е добър за гражданите и икономиката, смята Богданов.

Според независимите икономисти България все още няма нужда от предпазно споразумение с Международния валутен фонд.

Представата, че фондът ще ни даде наготово едни пари, с които да финансираме висок дефицит в бюджета или средства, които ще излее пряко в икономиката е погрешна, смята Лъчезар Богданов. Фондът със сигурност ще поиска от България да отреже всички излишни разходи в бюджета, затова вместо да изпращаме на инвеститорите сигнал, че сме неспособни да се справим, просто сами трябва да ги отрежем, посочи Георги Ангелов. Намерението на всички политически сили, с изключение на БСП и ДПС, за сключване на споразумение с фонда според Георги Ганев е продиктувано от желанието им да се застраховат. На запад вече са толкова убедени, че България е зле и има нужда от допълнително финансиране, че по-скоро бягането от тази възможност се приема за негативен сигнал, обясни Ганев пред Bulgaria News (блиц интервю с него четете по-късно).

Доброто, което донесе кризата за България е, че дебатът отново се връща към необходимите реформи, за които политиците бяха позабравили в комфорта на натрупаните бюджетни излишъци в последните години. И всеки, който си мисли, че ще поеме властта без да пристъпи към болезнените и отлагани с години реформи е в сериозна заблуда, смятат икономистите от Macro Watch. Според тях би било грешка да се разчита, че бюджетът ще може да се закърпи с повишаване на данъците точно в момент, в който икономиката изпитва затруднения и върви надолу. Едно вдигане на данъка за бизнеса моментално ще го върне в сивия сектор и ще свие допълнително приходите в хазната.  Повишаването на ДДС от 18 на 22% и въвеждането на експортна такса например само задълбочиха кризата при кабинета „Виденов", припомнят икономистите.