ИКОНОМИСТИ: НЕ КЛАТЕТЕ БОРДА СЪС СТРАННИ ИДЕИ

Поредната идея на финансовия министър Симеон Дянков за осигуряване на допълнителни приходи в бюджета мина границите на търпението на част от наблюдателите и участниците в икономическия и политическия живот. В понеделник Дянков съобщи, че обмисля вариант част от фискалния резерв от близо 8 млрд. лева, който се съхранява в БНБ да бъде депозиран срещу по-високи лихви в търговски банки. Така вместо доходност от 0,3 – 0,5% годишно, каквато носи съхранението на парите в Централната банка, държавните пари може да донесат приходи от 5-6% годишно, от които да се съберат пари за запушване на дупката в здравеопазването, изтъкна финансист №1.
Пръв на това предложение реагира посоченият от Иван Искров за подуправител на управление „Емисионно” в БНБ Калин Христов, според който е по-добре нещата да останат каквито са. Темата е по-сложна отколкото на пръв поглед, но подобна операция би била рискова заради неприемливата спрямо договора на България с Международния валутен фонд (МВФ) възможност с държавните пари да се рефинансират частни дългове, коментира идеята Христов.

 

 

каза  пред Bulgaria News финансистът Любомир Христов.  По думите му намаляването на резервите в момент, в който светът и конкретно България преживява тежката рецесия, е опасно за икономиката.  
Рискове пред стабилността на страната видя и бившия премиер и лидер на ДСБ Иван Костов, според който изваждайки пари от резерва, правителството ще ограничи възможностите си да реагира на сериозни предизвикателства в бъдеще. Например ако някоя от търговските банки изпадне в тежка ситуация, държавата да може да я подкрепи.
Деканът на Стопанския факултет в Югозападния университет в Благоевград Чавдар Николов застъпва точно обратната теза – че в момент, в който лошите кредити се увеличават драстично, насочване на част от средствата от резерва към тях би могла да предотврати евентуални бъдещи сривове в системата.

Един от аргументите на Симеон Дянков е, че минималното равнище на резерва, записано в бюджета за 2009 г., е 6,3 млрд. лева, тоест държавата има около 1,7 млрд. лева „свободни” пари, от които да спечели доход. Според повечето от икономистите обаче

 

 

Бившият финансов министър Пламен Орешарски, сега депутат от БСП, предупреди, че игра с фискалните резерви, които са част от общите валутни резерви на страната, не е много препоръчителна от гледна точка на евентуална загуба на доверие от страна на външните наблюдатели и инвеститорите. Той припомни как опитът на финансовия министър на НДСВ  Милен Велчев отпреди 8 години да управлява активно резерва, приключва с искането на МВФ парите, извадени от резерва, да бъдат прибрани обратно там. 
От банковите среди упорито отказват да се замесят с отношение по темата, предвид спекулациите, които могат да се появят за това дали подобни намерения не се прокарват в интерес на конкретни банки и как ще бъдат определяни правилата, по които те ще бъдат избирани. Някои от читателите на Bulgaria News вече зададоха въпроса дали идеята за прехвърляне на пари от резерва в търговските банки няма връзка с близостта на премиера Бойко Борисов с шефката на СИБанк Цветелина Бориславова.
 

 

Идеята за преместване на фискалния резерв в частни банки е лоша и поражда много проблеми”, обяви в декларация общинският съветник и кандидат на БСП за кмет на София Георги Кадиев. Той също е на мнение, че резервът трябва да остане в БНБ. Смисълът на фискалния резерв е да демонстрира стабилност, той е "бели пари за черни дни и поради това се държи под възглавницата, т.е. само в безрискови книжа или банкови сметки", смята Кадиев. Той поставя въпроса в кои банки ще бъде преместен фискалният резерв и по какъв критерий ще бъдат подбиране те. Възниква и въпросът дали държавата по този начин прави косвен тип монетарна политика и дали това влиза в противоречие с валутния борд, застрашен ли е той и до каква степен, казва Кадиев.

Като „клатене на валутния борд” определи идеята и финансисът Кольо Парамов.

 

 

и уточни, че решенията ще се взимат от Министерския съвет.  „Дали има някакви идеи някой да се облагодетелства, ако тръгнат да реализират тази странна идея, ще се види. Доброжелателно тълкувам, че Дянков действително има изключително тежки проблеми и търси всякакви спасителни идеи за приходите. Така съм склонен да възприемам неговото поведение като на човек, който действително, намирайки се в изключително сложна, трудна ситуация се опитва да намери изход”, коментира Костов, цитиран от Mediapool.

И според старши икономистът от Институт „Отворено общество” Георги Ангелов изваждането на пари от резерва ще е лош сигнал към външните анализатори, ще свали доверието към страната и ще оскъпи финансовите ресурси, които банките привличат отвън. Министерството на финансите би могло да поиска парите от резерва да се инвестират в по-доходни книжа, ако иска по-висока доходност, но по-добре вместо да търси още приходи за сметка на данъкоплатците, да свие още държавните разходи, препоръчва Ангелов.

Повечето от анализаторите на икономическите процеси смятат, че правителството трябва да задейства антикризисните си мерки и да засили усвояването на европейските средства и да не се занимава с валутните резерви.

 

Фискалният резерв към края на август е 7,7 млрд. лв. В него се събират приходите от приватизация, излишъкът от бюджета в последните години. Средствата могат да се ползват за изплащане на външния дълг и за покриване на дефицита в бюджета. Фискалният резерв е част от валутните резерви на страната в БНБ, които крепят валутния борд като допълнителна гаранция за стабилността на  борда и курса на лева.
Валутните резерви възлизат на 23,8 млрд. лева.  През миналата година донесоха на страната доходност от 4,67%, с което резервите се увеличиха със 700 млн. лева.

Резервите се инвестират основно в държавни ценни книжа на страни с много висок рейтинг, а по-малка част - в първокласни чужди банки. В България няма банки, които да отговорят на изискванията за такава операция, твърдят икономистите.