ПЪТЯТ КЪМ ГОЛГОТА 20 ВЕКА ПО-КЪСНО

Снимка: wordpress.com Историята на Бог, който прие смъртта на човек вълнува въображението на хората вече 20 века.

Трагедията на Голгота, мистериите около Светия Граал, образът на Христос – богът-спасител, който завършва земния си живот на 33 години от векове вдъхновяват писатели, теолози, антропософи и обикновени хора да търсят божественото и неговите проявления в света около нас и в нас. След всичко казано и написано 20 века след великото събитие усещането за празник около Възкресението най-често се изразява в две уж антагонистични тези. Първата припомня гневът на Спасителя при вида на търговците в храма и би трябвало да пази от прекомерен комерсиален материализъм. „Моето царство не е от този свят!”, казва Христос, но в този свят празникът забелязваме не толкова по пречистените си души, колкото по пъстрите базари и цветните украси на магазините. А втората теза признава, че в земния си живот сме зависими от материалните неща и за да живеем в мир с Бога, добре е да сме в мир както със съвестта си, така и с обществото. „Отдавайте кесаревото на кесаря и Божието на Бога!”, казва Христос, припомняйки единството на дух и материя, съчетани най-добре в самия него./ев. Марко 12, 17/. Затова, когато искате да направите нещо добро, дори и да е съвсем материално, не се учудвайте, ако осъзнаете думите: „Не аз, а Христос в мен!”.