ЖИВОТ КАТО НА КИНО: ИСТОРИЯТА НА ПЪРВИЯ БЪЛГАРСКИ АКТЬОР С “ОСКАР”: СЧУПЕНИ ПРЪСТИ, НО НЕПРЕЧУПЕН ДУХ

Животът на първия български актьор, получил статуетката “Оскар” - Димитър Маринов, е потресаващо-вълнуваща история за унижения, упорство и успех, за вяра и отдаденост... за трънливия път от българския затвор до Холивуд. 
Митко е извънбрачно дете, роден е през 1964 г. в София, даден е в детски дом в Пирдоп, среща биологичния си баща за 3 минути, едва когато е на 21 години.
Взет е като бебе обратно от детския дом и е осиновен от бездетната леля на биологичната му майка. 
Израства в семейството на едни от най-богатите и напредничави индустриалци в България - братя Маринови, послужили като прототип на Димитър Димов в романа “Тютюн”. Съпругът на осиновителката му е бил председател на Камарата на индустриалците в България. Тя самата е била придворна дама, притежавала е снимки със мъничкия Симеон на ръце. 
Народната власт изгонва осиновителката му от разкошния й апартамент на софийската улица “Оборище” 33 заради комунистическа функционерка.
 

Местят се в по-малък апартамент близо до Операта, на ул. "Будапеща" 23 - в сградата със статуята на Атлас (от филма "Последният ерген" с Тодор Колев). Но и там настаняват други две семейства, така че Митко израства в една тясна кухня. “ В продължение на 12 дълги и мрачни години живях в нереален свят, създаден от музиката; цигулката беше моето бягство от реалността, която ме подтискаше и плашеше”, разказа ми Димитър Маринов по телефона от Америка на 3 февруари, 3 седмици преди 91-та церемония по раздаването на наградите на Филмовата академия, на която той стана първият български актьор, награден с “Оскар”.  

Митко открива големия свят като член на прочутата детска филхармония “Пионер”; така за първи път стъпва на Американска земя, даже се снима заедно с другите деца с легендарния композитор Ленърд Бърнстейн. Имал е възможност при турнета в чужбина да види папа Йоан-Павел Втори и великия диригент Херберт фон Караян. 
Като войник научава, че ще започнат репресии срещу него, заради буржоазния му произход, и затова бяга от казармата заедно със свой приятел - датата е 9 септември 1983 г.. Сръбски полицаи ги залавят във вагон на “Ориент експрес” по пътя за Белград и ги връщат обратно. 
19-годишният Митко е съден и престоява в няколко затвора 2 години, 6 месеца и 10 дни... излиза на свобода през 1986 г., но още има белези от побоищата; добри лекари едва успели да спасят пластичността на пръстите му, смазани с гумени чукове... 

Митко става нощен чистач в театър “Сълза и смях”. Минава през какви ли не перипетии, докато успява все пак, макар да е с досие и “враг на народа”, да завърши ВИТИЗ, тъй като режисьорът Крикор Азарян се застъпва за него пред властимащия Георги Йорданов. 
Благодарен е много на Тодор Колев, че му помага и го насърчава да свири и да изнася представления. 
С фолк-джаз формацията “Магически гласове”, заедно с Андрей Баташов, гастролира из Европа, Канада и САЩ. От летището в Ноксвил, Тенеси, започва емигрантският му живот. 
Години по-късно Башар Рахал и Захари Карабашлиев го навиват да си наеме агент. Хич даже и не се надява на 45 години да го ангажират в холивудска продукция...но успява! През 2009 г. го канят за участие в “Мъже от стомана” .

В Америка Митко започва новия си живот с една цигулка в ръката и 112 долара в джоба. За втори път го осиновява добро семейство. Научили от един репортаж за съдбата му на уличен музикант, съпрузи-руснаци, които били загубили сина си при катастрофа, го приютяват; по-късно Митко научава защо - защото е роден на една и съща дата със загиналото момче. Години по-късно, той кръщава своя по-малък син Михаил (Майкъл) на името на американския си благодетел.
Най-напред се препитава като художник, няколко месеца свири с бенда на култовата певица и актриса Доли Партън, а след време открива пицария “Балкан” в Сан Диего, където учи английски език във вечерно училище. През 1999 г. влиза в трупата на държавния театър на Сан Диего. 

Едва през 2016 г. се връща в България, за да участва във филма “Снимка с Юки” на Лъчезар Аврамов. “Останах много разочарован. Видях угрижени, невесели, нещастливи хора...порутени сгради и мръсотия по улиците”. Той претърпява шок да научи, че племенници на осиновителката му, за която се е грижел години наред и й е изпращал пари от Америка, са я излъгали - вече възрастна и болна - да им припише апартамента, в който е отраснал. “Вече нямам нищо в София, няма къде да отида, освен на хотел”. Казвам му - ела у нас, имаш приятели и почитатели в България. А пък сега, миля си, след “Оскар”-а, те ще да са станали хиляди...
Димитър Маринов е участвал във филми и реклами заедно с холивудските звезди Махерашал Али, Виго Мортенсен, Кийфър Съдърленд, Джеф Бриджис, Сара-Джесика Паркър, Матю Пери, Селена Гомез, Робърт Патрик, Аштън Кътчър. Две години е преподавал в театралната академия в Сан Франциско, Калифорния. 

Явява се два пъти за ролята на музикант в “Зелената книга” и ето...в нощта на “Оскар”-ите мина по червения килим с миниатюрен български флаг, с който се качи и на сцената на Dolby theatre, за да получи заветната награда, заедно с творческия екип на “Зелената книга”, обявен за най-добрия филм на 2018 година. 
След церемонията първият български актьор, носител на “Оскар”, се прибра при щастливото си семейство в уютния си дом в Карлсбад, красиво курортно градче между Лос Анджелиз и Сан Диего в Южна Калифорния, при 13-годишния Йордан и 6-годишния Михаил, при красивата си съпруга Дженифър, с която са заедно от 17 години!
Аз му пожелавам крепко здраве и някой ден да режисира филм за необикновения живот на Димитър Маринов!
Соня Колтуклиева