ТАКА УЧАТ ДЕЦАТА

Тезата на американския учител с 30-годишната практика Джон Гатоу, че задължителното държавно училище няма нищо общо с образованието ще допадне на всички, които са били ученици. А най-много на сегашните тийнеджъри, които усещат тази разлика като пропаст.

Защо децата тръгват с желание на училище, а после се чудим как да ги върнем в класните стаи, проблем ли е девалцията на престижа на учителската прфесия, как се финансира образованието – все въпроси, които заслужено са във фокуса на вниманието ни и чиито отговори читателите могат да потърсят в 4 хитови заглавия на издателство „Изток-Запад”.

Тръгването на децата на 5 години в предучилищна възраст също е в центъра на общественото внимание. Има много сериозни изследвания, извършени още преди 100 г. от Рудолф Щайнер и признатата Валфдорфска педагогическа школа, според които децата до 7-годишна възраст не трябва да се „интелектуализират”. Според уяените в този период „растежните сили” трябва да се използват за изграждане на всички органи и системи и ако бъдат отклонени за засилено интелектуално обучение, това дава отражение на здравето след 53-тата година от живота на човек. Не случайно възрастните хора са съветвали младите да не „отнемат детството на малчуганите”. Казано по друг начин – има време за игра, има време за учене.

 

Децата научават това, което преживяват на практика. Разпределете децата в класове и те ще изживеят живота си в невидима клетка, изолирани от общността. Прекъсвайте децата със звънци през цялото време и те ще се научат, че няма нищо важно. Принудете ги да се молят за естественото си право да ходят до тоалетна и те ще се превърнат в лъжци и подлизурковци. Подигравайте им се и те ще се откажат да създават тесни връзки с хората. Засрамвайте ги и те ще изнамерят хиляди начини да ви го върнат...

Обучението в уяилище се крепи на „византийската” тактика на наградите и заплахите, на моркова и тоягата. Благоволението на властимащите, оценките и другите дрънкалки на подчинението нямат никаква връзка с образованието, те са аксесоари на робията, не на свободата

След като преподавах училищен манталитет през целия си съзнателен живот, стигнах до заключението, че единственото учебно съдържание на масовото образование се крие в неговия метод, твърди авторът Джон Гатоу в книгата си „Скритата цел на държавното образование”.

След 30 години преподаване в държавните училища на град Ню Йорк и след като получава няколко награди за висок професионализъм, Гатоу стига до печалното заключение, че задължителното държавно училище няма нищо общо с образованието. То не постига почти нищо, освен да обучи младите да се нагаждат към социалния и икономически ред. Книгата  разкрива шокиращата истина за днешната училищна система и носи надежда за родителите, които търсят алтернативно решение.

Любопитното е, че Джон Гатоу е учителствал в държавните училища в град Ню Йорк от десетилетия. Той е удостоен с наградите „Учител на годината на град Ню Йорк” и „Учител на годината на щат Ню Йорк”. Гатоу е изключително търсен лектор в областта на образованието. Другите книги, донесли му признание са: „Един различен учител”, „Неофициалната история на американското образование” и „Оръжия за масово образование”.

„Как децата учат ”не е никак лесен въпрос. Това устояло на времето класическо четиво предлага на учители и родители дълбоко, оригинално виждане за механизмите на учене в ранна възраст. Джон Холт пръв изяснява, че за малките деца „процесът на учене е вроден и естествен като дишането”. В тази увлекателна и същевременно проницателна книга той разглежда начина, по който се учим да говорим, четем, броим и разсъждаваме. Той дава идеи как да подкрепим и култивираме тези вродени способности на нашите деца.

Справка за автора сочи, че Джон Холт (1927 г.–1985 г.) е един от водещите критици в САЩ в областта на образованието и социалния живот. Той е автор на десет утвърдени книги, преведени на 14 езика и е познат като реформатор, който, макар и страстен, говори с „благия глас на разума” (списание „Лайф”).Ще се съгласите, че днес прозренията на Джон Холт за ученето са по-актуални от всякога.

 

Изследването „Юноши. Девиации.” е  първи монографичен опит у нас за разглеждане на емоционалната интелигентност в контекста на обвързването й с превъзпитанието на тийнеджърите. На основата на обстоен теоретичен анализ и практико-приложно изследване на взаимовръзките ту  е изведен своеобразен модел и насоки за взаимодействие с юноши по посока превъзпитание и формиране на емоционална интелигентност. Авторът - Владислав Господинов е завършил специалност „Педагогика на девиантното поведение” във Факултета по педагогика при СУ „Св. Климент Охридски”. Доктор по пе­дагогика, преподавател е в същия факултет на Алма матер, в Катедра „Теория на възпитанието”.

 

 

Съгласяваме се с констатацията от една друго заглавие на издателство „Изток-Запад”-„Няма глупави деца”. И затова поглеждаме за помощ към книгата

„Емоционалното изнудване”, която ни учи как да постъпваме , когато близките ни заплашват да ни накажат за това, че не постъпваме, както те искат. Те познавата слабите ни места и най-дълбоките ни тайни. Това може да са родителите или партньорите ни, шефовете или колегите, приятелите или любовниците. И разбира се, нашите деца.  Без значение колко им пука за нас, те използват тази вътрешна информация, за да получат това, което искат: нашето подчинение.

С ясен, лаконичен и разбираем стил д-р Сюзън Форуърд очертава конкретните стъпки, които читателите могат да предприемат, предлагайки списъци за проверки, сценарии за практикуване и конкретни комуникационни техники, които ще засилят взаимоотношенията и ще разчупят цикъла на изнудването веднъж завинаги. Д-р Форуърд е международно призната терапевтка, лектор и автор. Познаваме я с бестселърите на „Ню Йорк Таймс” „The Men Who Hate Women, and the Women Who Love Them” („Мъжете, които мразят жените и жените, които ги обичат”) и Toxic Parents („Токсични родители”), както и „Obsessive Love” („Натраплива любов”), „Betrayal of Innocence” („Предателство на невинността”) и „Money Demons” („Финансови демони”). Живее в Лос Анджелис, Калифорния.