ОТКРИХА ВИЗАНТИЙСКА КРЕПОСТ ДО БЯЛА

Ранновизантийска крепост, която е част от голяма военно-отбранителна система, изградена при византийските императори Анастасий и Юстиниян І, отриха на нос Св. Атанас до Бяла археолозите от екипа на ст.н.с. д-р Валери Йотов от Варненския археологически музей.

Съоръжението обхваща площ от около 38-40 декара, но засега кули или порти на постройката не са открити. Укрепителната линия се е състояла от крепостна стена и ров пред нея. Близо до крепостната стена е имало казармени помещения, едно от които вече е изследвано. Най-интересната археологическа находка обаче е сграда с масивни зидове от камъни и тухли, които на места са запазени над 150 см височина. Планът на сградата и първите открития  – части от капители и кръстове, позволяват да се направи предположението, че става дума за раннохристиянска базилика, твърди д-р Йотов.

Бележка от 1892 г. свидетелства за крепостта.

Това всъщност е описание на старините по Черноморското крайбрежие, оставено от основателите на българската археология - братята Хермингилд и Карел Шкорпил.  „До 70-80-те години на ХХ в. за крепостта не се знае повече. Една оглавена от проф. Михаил Лазаров подводна археологическа експедиция в залива южно от носа дава допълнителна информация, обобщена в малки статии в популярното някога списание „Космос”. Няколко оловни и каменни щокове на котви, както и множество фрагменти от керамични съдове, открити от тази експедиция, се пазят в туристическия център в града. Подводните проучвания насочват вниманието и към други източници.

Според древногръцкия географ и историк Страбон тук някъде, между Одесос и Навлахос, се намира Лариса,

но това навярно се отнася за пристанището, което е намерено и при подводните проучвания” разказва Валери Йотов, цитиран от БГНЕС. По думите му е трудно да се предположи къде е населеното място от това време, но различни сведения сочат платото над залива, където е открит надгробен надпис на гръцки. ”Към времето на ранното Средновековие се отнася противодесантния вал, който е преграждал брега между реките Двойница и Панаир дере (между Обзор и Бяла). За съжаление, това интересно съоръжение, за датировката и предназначението на което има различни хипотези, вече е доста разрушено. В насипа на този вал е открит и

известния камък с врязани рунически знаци, които се свързват с прабългарската митология.

Описвайки вала проф. Рашо Рашев също споменава за укреплението на нос Св. Атанас като го определя като „малка късноантична крепост”, допълва д-р Йотов.
Основната причина дълго време да се знае малко за крепостта на носа е, че в продължение на десетилетия там е имало военно поделение заради добрата видимост към голяма площ навътре в Черно море. Поделението обаче прекратява дейността си преди няколко години и оттогава нараства инвеститорският интерес за строителство в района на Бяла и парцели северно от нос Св. Атанас. Затова община Бяла, в лицето на кмета Анастас Трендафилов, потърси мнението на специалисти от Археологически музей във Варна за изясняване на археологическите ценности в местността. Резултатът е започнала това лято експедиция под ръководството на ст.н.с. д-р Валери Йотов, н.с. Александър Минчев и гл. ас. Мария Манолова-Войкова.