БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА ЗАД ГРАНИЦА – МНОГО ЕНТУЗИАЗЪМ, МАЛКО ДЪРЖАВА

Поне три са проблемите на българските училища зад граница, като изключим тези, за които държавата се грижи изцяло - в Прага, Варшава и Будапеща. Законовият статут на тези училища и  признаването на дипломите, издадени от тях, доставката на учебници и обучение по интернет бяха само част от темите, обсъдени на конференция в залата на Националния исторически музей в Бояна. Организира я  Асоциацията на българските училища в чужбина с председател Боян Кулов под егидата на вицепрезидента Ангел Марин. А инициативата определено беше от първите, на които Йорданка Фандъкова участва като нов министър на образованието, младежта и науката. Традиционно на форума на асоциацията присъства Георги Пирински, заместник – председател на Народното събрание. Домакинството беше

дебют като изява на министъра без портфейл Божидар Димитров.

В конференцията участваха представители на преподавателите от над 40 български училища в чужбина, както и учители, директори и специалисти от страната.
Качеството на обучението на български език, българска история и география трябва да бъде на такова ниво, че да не се налагат приравнителни изпити в България, заявиха българските преподаватели извън страната.
 

Йорданка Фандъкова обеща съдействие от министерството

и за  професионалната квалификация на българските учители навън, както и допълнителна подкрепа с командироване на преподаватели. Георги Пирински нарече мисия дейността на българските училища в чужбина. И допълни, че България и българите са имали и имат свой голям принос в културното развитие на света. Той пое ангажимент за актуализиране и създаване на нормативната основа на дейността на училищата ни навън и издаваните от тях дипломи.

Божидар Димитров напомни, че без грош даден от властта, само със средства на по-първите граждани в училищните настоятелства,
 

през 1876 година в България е имало 1500 училища

Колкото по това време е имало в Англия, а в цялата Руска империя училищата са били 1248. През тези години най-важната сграда в българските селища, които тогава чуждестранните кореспонденти са видели, са училищата, и призова това и днес да е така. Българските училища в чужбина са институции, които маркират културното ни присъствие там.

Време е не само
 

да се създаде регистър на българските училища в чужбина

но и Институт за разпространение на българския език, призоваха на конференцията. Необходимо е да се приложи държавно-общественият принцип при грижата за българските училища. Засега голяма част от обучението на българчетата в странство се случва заради ентусиазма на техните родители или възрожденския дух на членове на българската общност в съответната страна. Това констатираха от асоциацията, като заявиха, че важна и определяща в съхраняването на българщината сред  диаспората ни в чужбина е държавната политика. За да не се превърне българският език в чужд за децата на българите по света. Съдействие за това може да се търси и чрез демократичната образователна политика на ЕС и САЩ, които освен че стимулират интеграцията на децата на емигрантите, насърчават и изучаването на майчиния им език, за
 

да се избегне двуезиковата полуграмотност

Затова Асоциацията на българските училища в чужбина е на мнение, че българската държава, българските политици и посланици трябва час по-скоро да осъществят двустранни разговори, най-напред със страните- членки на ЕС, със съответните министерства на образованието и университети и да настояват за създаване на условия българският език да се изучава в приемащите страни не само на нива майчин език, но и като чужд с право върху него да се полага матура.

На конференцията беше представен и порталът „Българи” www.bolgari.net – порталът за нацията.