„ДЗИФТ” ОБРА НАГРАДИТЕ НА РОДНИЯ КИНОФЕСТ

Ретро-соц и нео-ноар комбинацията „Дзифт” (в превод от арабски – смола, асфалт, черна земя, изпражнения) на режисьора Явор Гърдев получи наградите за най-добър филм за 2008 г., за сценарий, монтаж и операторско майсторство. Лентата беше показана и на филмовият фестивал в Москва, където спечели награда за най-добра режисура и наградата на руските филмови клубове. Въпреки че българският филм пълнеше кино салоните, критиците коментират, че черно-бялата лента повтаря някои декори и атмосферата от първия американски ноар филм „Гита”. За почитателите на Никита Михалков дебненето в женската баня между главният герой – Молеца и преследващият го офицер също може да се стори доста познато. Очевиден е и общият режисьорски и сценарен маниер между излезлият през 2005 г. „Револвер” на Гай Ричи и „Дзифт”.

Наградата за режисура, обаче, се размина на Явор Гърдев, защото я отнесе Светослав Овчаров за филма „Единствената любовна история, която Хемингуей не описа”. Националният филмов център (НФЦ) и на Съюзът на българските филмови дейци (СБФД) за първи път раздадоха общи кино отличия на събитието в зала 2 на НДК, квалифицирано като родните „Оскари”, макар и далеч не толкова пищно.

 

Образът на Молеца ни връща назад във времето към разпиляната социалистическа действителност, пресъздадена по жанровите закони на черно-бялата лента.  Главният герой влиза в затвора малко преди 9-ти септември 1944 г. и излиза след 9-ти, през 60-те години. Така попада в новия свят на социалистическа София, сблъсква се с вездесъщата тоталитарна държава. И не се вписва в гротеската.
Трескавият бяг на Молеца очертава картата на стара София – крайни квартали, Централна баня, Каналът, поликлиниката, черквата, кръчмата, Мавзолеят, нощният бар, гробището. Задъханата нощ, през която се развива действието, приключва с предусещаната смърт на драматичният образ на Захари Бахаров, който за няколко часа минава през всички емоционални състояния. Накрая обаче стига до безразличието и фургона на гробарите, където тайните излизат наяве. И умира.

 

чиито режисьор е съпругът й Андрей Слабаков. Посмъртно награда получи и баща му – Петър Слабаков, също за роля във филма по името на германския композитор -  „Хиндемит” (неокласикът Паул Хиндемит, 1895 – 1963). Трагикомедията напомня на американската история на „Семейство Роуз”, но вместо война в едно семество, тук войната е между две двойки. Които първоначално си купуват еднакви къщи и дори много се харесват. И колкото повече прилики откриват помежду си, толкова повече не се харесват. Накрая от къщите им остават само развалини, а борбата за надмощие помежду им прераства в борба за унищожение на „противника”.

 

 

На 7 декември миналата година той имаше юбилей и навърши 80 години. Корабов остави в историята на българското кино филми като „Иван Кондарев”, „Вула”, „Тютюн”, „Орисия”, „Гневно пътуване” и „Повелие за белия вятър”.  Завършил е московския университет за кинематография ВГИК. Филмите на Никола Корабов често са били обект на забрани от властите в комунистическа България.

„Не бих изпълнил дълга си към наградата и към вас, ако не кажа, че през дългия си живот подарен от Бога и от съдбата разбрах, че българското кино е едно изстрадано кино. Ние трябва да кажем истината за времето, в което то се е създавало и само тогава ще изпълним мисията си към България”, заяви развълнуваният режисьор след като получи приза.

 

Националният филмов център, който е ветеран в раздаването на кино отличия от 1975 г. обедини призовете си с тези на сравнително новият Съюз на българските филмови дейци. До вчера двете институции раздаваха филмови награди поотделно.  Миналата година НФЦ връчи годишни награди, а СБФД присъди отличия за направеното в българското кино през 2006 г. и 2007 г. От края на месец май директор на НФЦ е кинокритикът Александър Донев, който замени на поста Александър Грозев.
СБФД  планират до края на октомври тази година да има избрани членове на Българска филмова академия (БФА), която от 2010 г. да селекционира номинираните филми и творци в киното.

Тази годишните номининации и победители бяха определени с гласуване на професионалисти от кинообщността у нас, като гласовете от НФЦ и СБФД са обединени във финалния резултат.