ТОШО ПЕЙКОВ: БЪЛГАРИЯ ЗАСЛУЖАВА ДА ИМА ПОНЕ ОЩЕ ПЕТ ОБЕКТА В СПИСЪКА НА ЮНЕСКО

Г-н Пейков, разкажете ни за най-новия проект на фонд "13 века България".

През 2008 г. започна кампанията на нашия фонд, която цели да покаже България в пълния й блясък. Тя започна с изложба в Берлин, открита в голямата мраморна зала на българското посолство пред близо две хиляди души- елита на Германия и много българи. Основната тема и послание на изложбата е това, че страната ни има девет на брой паметници на културата, които са измежду 700-те чудеса на света, попадащи в списъка на ЮНЕСКО.

Поне още пет български обекта заслужават да бъдат включени в този списък. Това са Александровската тракийска гробница край Узунджово, Хасковска област, Бачковският манастир, Земенският манастир, Трявна с Тревненската иконописна и резбарска школа и Самоковската иконописна школа. Заради тази кауза фондът продължава кампанията, а изложбата досега беше показана в 16 града у нас.

Нашето послание се подсилваше от мултимедийна презентация, която вървеше на голяма видеостена.

Най-напред изложбата се състоеше от 55 фотопана, след това - от 77, а сега вече техният брой е 88. Показани са деветте обекта под закрилата на ЮНЕСКО, прекрасните български манастири и икони от Самоковската и Тревненската иконописни школи.

Изложбата се приема много добре, тъй като доста европейци не познават тези места и творения на българската християнска цивилизация, но се впечатляват от тях и имат желание да ги разгледат. Уредниците на църквата "Света Богородица Петричка" на Асеновата крепост са ми разказвали, че чужденци виждат не особено добрата снимка на обекта, показана на летище София, но с питане успяват да стигнат до храма. Там се убеждават колко прекрасни са българските молитвени места.

Това беше и причината министърът на културата Стефан Данилов, който е председател на Управителния съвет на фонда, да предложи на министъра на транспорта Петър Мутафчиев прекрасни снимки с текстове под тях да бъдат показани, заедно с малка карта в единия от ъглите, на всички входно-изходни транспортни пунктове у нас - на летищата,  морските и жп гарите. Текстовете ще бъдат на английски и на български език и ще улесняват ориентацията. Подготвихме много красиви снимки и фотопана. Но транспортният министър не успя да реагира, защото вече му свършва мандата. Затова се надявам хората, които се занимават с туризъм да обърнат внимание на този проект, защото той ще бъде от полза и за техния бизнес.

Част от най-новата ни инциатива е и албумът "България в блясък", който разказва за историята на християнството по нашите земи. Брошурата е от 32 страници. Големият каталог съдържа 60 снимки на икони и манастири, разположени у нас, в Македония, в Западните покрайнини с размери 40 на 30 сантиметра.

Къде ще се разпространява този каталог?

Най-напред съставихме списък на институциите, които могат да го ползват - Министерският съвет, Туристическата и Търговската камара, Народната библиотека, Светия синод.

Когато излезе този каталог, папският нунций в София беше благодарен да го получи, заедно с календара "История на християнството" и ни изпрати специален медал от папата.

Надявам се тези наши усилия да бъдат оценени не само от православните християни, но и от останалите.

Когато през 1988 г. в България пристига тогавашния френски президент Франсоа Митеран за среща с дисидентите у нас, държавният ни глава Тодор Живков му показва не "Кремиковци", не АЕЦ "Козлодуй", а чудотворната двустранна икона "Света Богородица Катафиги" от Погановския манастир. Наскоро в пресата се появи снимка на Живков и Митеран пред иконата, която досега е била крита.

Как се финансира проектът?

Проектът се финансира със средства на фонда. Някои от изложбите бяха подкрепени от Министерството на културата, например тази в столицата на хъшовете Браила. Там експозицията беше подредена в театъра "Мария Филоти". Откри я митрополитът на Долни Дунав дядо Касиан с "Отче наш" пред хиляди хора. Там занесохме и мощите на Свети Дасий Доростолски, защото жителите на Долния Дунав го почитат. Той е роден в Доростол, но Папа Йоан Павел II върна част от мощите му в България.

Министерството на културата ни покани и в Ереван. В двата тамошни университета - държавния и лингвистичния - изнесох лекции за история на християнството и за обектите на ЮНЕСКО в България. Представих и мултимедийна презентация.

Поискахме финансова подкрепа за разработването на този проект и от Министерството на външните работи, но те изглежда не оцениха колко важен е той за културните връзки между България и Румъния.

В кои градове сте показвали изложбата, която представя красивите манастири и защитените от ЮНЕСКО български обект?

Първо в Берлин, след това - в Мюнхен, в Бавария, в Народното събрание в София. Дори председателят Георги Пирински, който търпи изложба не повече от десет дни, помоли тази да остане там около 15 дни.  Представихме изложбата пред представители на медиите от балканските страни и пред евродепутатите. След това я наредихме в зала "Средец" на Министерството на културата. После потеглихме за Браила и прекарахме там няколко дни. На връщане минахме през Силистра, Русе, Стара Загора, Кърджали. Бяхме и в Босилеград, Одрин, Ереван и Брюксел.

Предстои да покажем експозицията и в Трявна и Кюстендил, вече имаме специални покани от кметовете на двата града. Българи, живеещи в Канбера, са видели изложбата в Интернет и също искат да я разгледат на живо, но едва ли ще имаме средства и сили да стигнем до Австралия. Имаме покани и от Букурещ и Братислава, но и дотам не зная дали ще стигнем.

Как премина представянето на изложбата в Брюксел?

Точно след скандалното представяне на България в началото на чешкото председателство имахме късмета да покажем изложбата в голямото фоайе на сградата на Европейската комисия, откъдето влизат и излизат всички евродепутати. Повечето от тях бяха решили да покажат на своите избиратели къде са работили през последните години. Така хиляди минаваха през нашата изложба.

Нейното представяне в Брюксел откри кандидатът за председател на ЕК Греъм Уотсън. Той обича България. Подарих му портрет на Симеон Велики.

Когато започнахме да редим изложбата не ми позволяваха да слагаме снимки навсякъде из фоайето, но когато дойде художникът на Европейския парламент обаче каза, че е толкова красива, че трябва да остане поне 3-4 дни в сградата, както и стана. Така заличихме донякъде грозното впечатление от представянето на България от чешкото председателство.

Помагат ли Ви властите в развиването на дейността, която извършвате за популяризиране на България?

Имаме подкрепата на Управителния съвет, в който влизат четирима министри - на културата - Стефан Данаилов, на труда и социалната политика - Емилия Масларова, на здравеопазването - Евгений Желев и на образованието - Даниел Вълчев. В УС членуват още петима общественици, които също ни подкрепят.

В заключение искам да кажа - хвала на онези българи, които до 1984 г. успяха да вкарат девет български обекта в списъка на ЮНЕСКО - биосферният резерват „Сребърна", парк „Пирин", Боянската черква, която е на 42-ро място в списъка, Ивановските скални черкви, които слагат измежду 80-те чудеса на света, Рилският манастир, старият Несебър със своите 42 черкви, Мадарският конник, Казанлъшката тракийска куполна гробница и гробницата при Свещари. Към тях заслужават да бъдат прибавени и петте обекта, които изредих по-горе. Фондът ще продължава тази борба. Хвала на професор Александър Фол, който е успял да направи така, че България да получи своето достойно място сред културното богатство на света. Румънците, които до 1990 г. нямаха нито един обект под закрилата на ЮНЕСКО, към днешна дата са вкарали седем. Но България се съизмерва със страни като Белгия, която също има девет обекта в престижния списък. 

Работа на българската държава е да направи хубави пътища към обектите, които искаме да минат под закрилата на ЮНЕСКО и да ги съхранява.